Когато едно дете се ражда,дълбоко в себе си то знае,че причината ,поради която се въплъщава , е да бъде каквото е, преживявайки множество опитности.Неговата душа е избрала семейството и околната среда,в които се ражда с много ясна задача.Ние всички имаме една и съща мисия,идвайки на тази планета : мисията да преживеем опитности,докато успеем да ги приемем и да започнем да се обичаме,чрез тях.
Докато дадена опитност се приема с неприемане,с осъждане,с вина,със страх,със съжаление или всякаква друга форма на неприемане,човек непрестанно привлича към себе си обстоятелствата и хората,които го карат да преживява отново и отново тази опитност. Да се приеме дадена опитност не означава,че тя представлява някакво наше предпочитание или,че сме съгласни с нея.Трябва да се научим най-вече да разпознаваме кое е полезно за нас и кое не. Ние всички имаме множество убеждения,които ни пречат да бъдем това,което искаме да бъдем.Колкото по голяма болка ни причиняват тези начини на мислене и убеждения,толкова повече се опитваме да ги скрием и си слагаме маска.Да носим маска,означава да не сме такива,каквито сме.Придобиваме различно поведение още от най-ранна възраст,убедени че то ще ни предпази.Травмите са пет и в тази и следващите статии ,ще разгледаме всяка от тях. 1. Отхвърляне – хората преживели отхвърляне си слагат маската на „бягащ“. Да видим заедно какво означава думата „отхвърляне“ или „да отхвърля“. Речникът ни дава няколко определения: Гоня – Отстранявам, отказвайки – Отблъсквам – Нетърпимост – Не допускам – Изхвърлям На много хора им е трудно да направят разлика между отхвърлям и изоставям. Да изоставиш някого, означава да се отдалечиш от него заради нещо друго или някого другиго, докато да отхвърлиш някого, означава да го отблъснеш, да не искаш да бъде до теб или да присъства в живота ти. Този, който отхвърля, използва израза „не искам“, докато този, който изоставя, казва по-скоро: „Не мога“. Това е много дълбока травма,защото човек се чувства отхвърлен в самото си същество и най-вече в правото си да съществува.Тя започва още от зачеването до 1г. и се преживява с родителят от същият пол.Напр. нежелано бебе,дете,което не е от желаният пол,също така се случва родителят да няма намерение да отхвърля детето си,но то въпреки всичко,то да се чувства отхвърлено и при най-малкият повод : в резултат на обидни забележки или нетърпение,или гнева на някой от родителите.Единствено душите,изпитващи потребност да преживеят тази опитност,ще бъдат привлечени съм един или двама от родителите,които ще отхвърлят детето. От мига в който бебето се почуства отхвърлено,то започва да изработва маската си на Бягащ. Бягащият е човек, който се съмнява в своето право на съществуване и който не изглежда да се е превъплътил напълно. Именно това обяснява външния вид на тяло, което често е като фрагментирано, непълно, сякаш липсва някакво парче или пък частите на тялото не вървят заедно. Например дясната част на тялото или на лицето може да бъде съвсем различна от лявата част. Всичко това се вижда лесно с просто око. Така че не е необходимо да започнеш да измерваш, за да разбереш дали двете части си приличат. Спомни си, че е много рядко да срещнеш някого, у когото двете части на тялото да са идентични. Фрагментарно, непълно тяло означава една част от тялото, за която имаш чувството, че някакво парче липсва, като задни части, гърди, брадичка, глезени, които са много по-малки от прасеца, или вдлъбнатина в областта на гърба, на гърдите, на корема и т.н. Това може да се прояви също и в несъответствие между горната и долната част на тялото. Можем да кажем, че едно тяло е изкривено, когато имаме чувството, че този човек се превива над себе си. Раменете му са насочени напред и често ръцете са прилепнали към тялото. Създава се също така впечатлението за блокиране в растежа на тялото или в някоя от неговите части. Сякаш някоя част няма същата възраст като останалите или когато е съвсем изкривено, сякаш виждаш възрастен в тяло на дете. Когато видиш някого с деформирано тяло, което предизвиква твоето съжаление, можеш също така да си направиш заключението, че този човек страда от травмата на отхвърлянето. Впрочем душата е избрала този вид тяло преди да се роди, за да се постави в благоприятна ситуация за справяне с тази травма. Лицето и очите на бягащия са малки. Очите изглеждат като отсъстващи или празни, защото човекът, засегнат от тази травма, е склонен лесно да избяга в своя свят или да е „на луната“ (астрално). Очите му често са изпълнени със страх. Гледайки лицето на бягащ човек, може да ти се случи да имаш чувството, че гледаш маска, особено около очите, защото те са много присвити. Първата реакция на човек,който се чувства отхвърлен,е да бяга.Детето,което е на път да си създаде маската на бягащ,когато се чувства отхвърлено,е такова дете,което най-често живее в своя въображаем свят.Което обяснява защо обикновено то е послушно и спокойно,не създава проблеми и не вдига шум. Бягащият предпочита да не се привързва към материалните неща, защото те му пречат да избяга, когато му се иска. Сякаш гледа отгоре на всичко материално. Пита се какво прави на тази планета и му е трудно да повярва, че би могъл да бъде щастлив тук. Всичко, свързано с духа, го привлича още повече, както и интелектуалният свят. Не използва често материалните неща, за да си достави удоволствие, защото ги смята за излишни. Една млада жена ми казваше, че не изпитва никакво удоволствие да ходи по магазините. Правела го, за да се почувства жива. Бягащият признава, че парите са необходими, но те не му доставят удоволствие. Откъснатостта му от материалните неща му създава трудности на равнището на сексуалния му живот. В крайна сметка може да повярва, че сексуалността противоречи на духовността. Много бягащи жени са ми казвали, че смятат, че сексът не е духовен, особено след като са станали майки. Когато забременеят, често се случва съпругът им да отказва да прави любов с тях през цялата бременност. Бягащите хора трудно възприемат идеята, че е възможно да се нуждаят от сексуалността както всяко нормално човешко същество. Те привличат към себе си ситуации, в които се чувстват отхвърлени в сексуален план от партньора си или сами се откъсват от сексуалността. Бягащият се смята за нищо,за човек без стойност.В техният речник най-често присъстват думите-нищожно,нищо,изчезвам,несъществуващ.“Знам,че не струвам нищо,че другите са по-интересни от мен“,“Шефът ми казваше,че съм нищо и за това напуснах“. Обикновено бягащият има много малко приятели в живота.Колкото повече се изолира,толкова повече сякаш става невидим.Оказва се в порочен кръг:слага маската си на бягащ ,за да не страда:става толкова безличен,че другите вече не го виждат. Бягащият,често има проблеми с кожата,за да не бъде докосван.Тъй като кожата е орган за общуване,нейният вид може да привлече или отблъсне другия човек.Чувала съм също така бягащи да казват: „Чувствам се откъснат от другите. Сякаш изобщо не съм тук“. Има даже неколцина души, които ми казаха, че имат ясното чувство, че имат разделение на тялото в областта на талията – между горната и долната част на тялото, сякаш някакъв конец ги пристяга на кръста. Забелязала съм по време на ателиетата, особено сред бягащите жени, че те имат навика да сядат на стол, като си кръстосват краката под бедрата. Те биха предпочели да седнат на земята. Когато краката им не са стъпили здраво на земята, те могат да се „отнасят“ по-лесно. Това, че са платили, за да проведат този стаж, означава, че част от тях иска да е там, макар че им е трудно да се интегрират. Тогава им казвам, че имат избор – могат да отидат „на луната“ и да пропуснат това, което се случва, или да останат „стъпили на земята“, където са, и да присъстват на това, което става. Както казах по-горе, бягащият не се е почувствал приет, нито посрещнат от своя родител от същия пол. Това не означава, че този родител непременно го е отхвърлил. Той е този, който се е почувствал така. Същата тази душа се е върнала с травма от унижение, която е трябвало да лекува, и се е чувствала унижена със същите родители, които са имали същото поведение. За сметка на това, от само себе си се разбира, че бягащият привлича към себе си повече опитности на истинско отхвърляне, отколкото някой друг човек, като брат или сестра, които нямат такава травма.Човекът, страдащ от отхвърляне, непрестанно търси любовта на родителя от същия пол като неговия било със самия родител, било като прехвърля търсенето си към други хора от същия пол. Той смята, че няма да бъде завършен индивид, докато не завоюва любовта на този родител. Много е чувствителен и към най-дребната забележка, идваща от страна на този родител, и лесно се чувства отхвърлен. Развива злоба, често дори омраза – толкова е силно страданието. Спомни си, че за да мразиш, се иска много любов. Именно голямата разочарована любов се превръща в омраза. Травмата от отхвърлянето е толкова дълбока, че бягащият е – сред петте характера – най-склонен към омраза. Той може лесно да премине от фаза на голяма любов към фаза на силна омраза. Това е белег за неговото голямо вътрешно страдание. Ако трябва да отправи молба към някого и човекът е зает, той ще остави нещата така и нищо няма да каже. Знае какво желае, но не смее да го поиска, смятайки, че това не е толкова важно, за да безпокои другия. Много жени са споделяли с мен, че още от юношеската си възраст са престанали да се доверяват на майките си от страх, че няма да бъдат разбрани. Те са убедени, че да бъдат разбрани, означава да бъдат обичани. До обичаш, означава да приемаш другия, дори и да не го разбираш. Поради това убеждение те се превръщат в бягащи, измъкващи се личности, когато говорят. По този начин се опитват да избягнат темата и се страхуват да подхванат нова. Вследствие на това постъпват по същия начин и с другите жени. Да не забравяме, че когато мъж е бягащ, той преживява същото нещо с баща си и с другите мъже. Друга характеристика на бягащия е търсенето на съвършенството във всичко, което прави, защото смята, че ако допусне грешка, ще бъде порицан. За него да бъде порицан, е същото като да бъде отхвърлен. Тъй като не вярва в съвършенството си, той се повтаря, опитвайки се достигне съвършенството в това, което прави. За жалост смесва битието и правенето. Неговото търсене на съвършенство може да се превърне в обсебващо. Той до такава степен иска всичко да направи съвършено, че всяка една задача му отнема повече време от необходимото. По този начин си привлича други ситуации на отхвърляне от страна на околните. Най-големият страх на бягащия е паниката. Веднага щом си помисли, че може да се паникьоса в някаква ситуация, първата му реакция е да изчезне, да се скрие или да избяга. Предпочита да изчезне, защото знае, че в състояние на паника се сковава на място, убеден е, че като бяга по този начин, ще избегне някакво нещастие. Той до такава степен е убеден, че няма да може да го преодолее, че в крайна сметка му е лесно да повярва във възможността за бъдеща паника, когато това не е така. Желанието да изчезне е толкова вродено у бягащия, че по време на регресиите в зародишно състояние често съм чувала такива хора да казват, че се опитват дори да се скрият в корема на майка си. Можем да видим, че всичко това започва много рано. Тъй като ние привличаме в живота си видовете ситуации или хора, от които се страхуваме, бягащият често привлича към себе си ситуации или хора, които могат да го накарат да се паникьоса. Страхът му прави ситуацията още по-драматична. Той винаги намира всякакви правдоподобни причини, за да оправдае това, че си тръгва, своите бягства. Интересно е да наблюдаваме, че нашите травми засягат също така и начина ни на хранене. Човек храни физическото си тяло по същия начин, както емоционалното и умственото си тела. На равнището на храненето бягащият предпочита малки порции и често няма апетит, когато изпитва страх или наситени емоции. Сред изброените типове бягащият е най-предразположен към анорексия. Анорексикът се откъсва почти изцяло от храната, защото смята, че е много дебел, когато всъщност е много слаб. Той използва този метод, за да се опита да изчезне. Когато му се случи да яде обилно, той се опитва да избяга чрез храната. Но това все пак е доста рядък начин за бягство при бягащия. Той избира по-често алкохола или дрогата, за да избяга. Когато много се страхува, е привлечен от сладките неща. Тъй като страхът изчерпва от човека енергията му, за него е обичайно да смята, че като яде захар, ще има повече енергия. За жалост, това приемане на захар дава само временна енергия, която често трябва да бъде обновявана. Ако си разпознал травмата от отхвърлянето в себе си, е повече от вероятно твоят родител от същия пол също да се е чувствал отхвърлен от родителя си от същия пол. Освен това много е възможно и той да се чувства отхвърлен от теб. Дори и да е несъзнателно и от едната, и от другата страна, тази констатация се оказа точна при хиляди хора от типа бягащ. Спомни си, че основната причина за присъствието на която и да е травма идва от невъзможността да си простим травмата, която ние причиняваме или сме причинили на другите. Трудно е да си простим, защото обикновено ние дори не виждаме, че се сърдим на себе си. Колкото по-тежка е травмата от отхвърлянето, толкова повече това означава, че ти се отхвърляш или че отхвърляш други хора, ситуации или проекти. Ние обвиняваме другите за всичко, което ние самите правим и не искаме да видим. Именно поради тази причина привличаме около себе си хора, които ни показват това, което причиняваме на другите или на нас самите. Друг начин да осъзнаем, че се само отхвърляме или отхвърляме друг човек, е срамът. Всъщност ние изпитваме чувство на срам, когато искаме да се скрием или да прикрием някакво поведение. Нормално е да смяташ за срамно, че се държиш по начин, за който обвиняваш другите. Най-много не искаме те да разберат, че ние самите постъпваме като тях. Не забравяй, че всичко, казано по-горе, е преживяно само когато човек, страдащ от отхвърляне, реши да носи своята маска на бягаш,, смятайки по този начин да избегне страданието в зависимост от тежестта на травмата. Понякога тази маска се носи няколко минути в седмицата, понякога почти непрекъснато. Поведенията, свойствени за бягащия, са продиктувани от страха да не преживее отново травмата от отхвърлянето. Обаче е вероятно да се идентифицираш с някои поведения, но не и с цялото, което описах. Почти е невъзможно за един човек да се разпознае във всички изброени поведения. Всяка една от травмите има свои собствени вътрешни поведения и положения. Тези начини на мислене, чувстване, говорене и действие, свързани с всяка една травма, показват реакция спрямо това, което се случва в живота. Човекът, който реагира, не е съсредоточен, не чувства със сърцето си и не може да се чувства добре и да бъде щастлив. Ето защо е толкова полезно да осъзнаваш моментите, когато си такъв, какъвто си, и когато реагираш на нещо. Правейки това, за теб става възможно да станеш господар на живота си, вместо да се оставиш да те ръководят страховете ти. Характеристики на травмата на ОТХВЪРЛЯНЕТО Пробуждане на травмата: от зачеването до първата година. Не чувства правото си да съществува. Родител: Същият пол. Тяло: Свито, тънко, слабо или фрагментирано. Очи: Малки, изразяващи страх или впечатлението за маска около очите. Речник: „нищожно“, „нищо“, „несъществуващо“, „изчезвам“. Характер: Непривързан към материалното. Перфекционист. Интелектуалец. Минава от фази на силна любов към фази на дълбока омраза. Не вярва в правото си на съществуване. Сексуални трудности. Смята се за нищожен, без стойност. Стреми се към самотата. Безличен. Способност да става невидим. Намира различни начини за бягство. Лесно се отнася. Смята се за неразбран. Трудно му е да позволи на детето в него да живее. Най-голям страх: паниката. Хранене: лош апетит, дължащ се на емоциите или на страха. Малки порции. За да избяга: захар, алкохол или дрога. Предразположен към анорексия. Възможни болести: кожни проблеми, диария, аритмия, рак, дихателни проблеми, алергии, повръщане, припадъци, кома, хипогликемия, диабет, депресия, склонност към самоубийство, психоза. Източник http://pettetravmi.blogspot.com/2014/02/2.html Моля,ако ви е харесала и ви е била полезна информацията,споделете я с други хора !
0 Comments
|
Архив
May 2021
Категории
All
|