Оплетени в очаквания, предразсъдъци, възпитание и собствени мисли, често не можем да си дадем ясна сметка защо вършим това или онова, защо животът ни изглежда по този начин и на какво се дължи онова тихо чувство на неудовлетворение, сякаш някъде все ни чака нещо по-добро. В своите лекции Питър Сейдж поглежда в дълбочина зад причините, които ни карат да взимаме решения.
Повечето от нас са чували за Пирамидата на потребностите на Маслоу. Тя обяснява донякъде мотивацията на човека и какво го движи напред. В основата на пирамидата е задоволяването на физиологичните потребности (храна, вода, сън, здраве, секс), а на върха й е нуждата от духовно познание и себереализиране. Защо обаче, макар да познаваме добре тази теория, не успяваме да постигнем усещането за щастие, към което всички се стремим? Отговор на този въпрос дава англиийският мотиватор Питър Сейдж. Той определя 6 основни човешки нужди, според които ние живеем. Но по-важeн от тези нужди е балансът, който трябва да поддържаме между тях. Защото само така, обяснява Сейдж, ще имаме моменти на пълнота и щастие. Основните шест нужди са: Нужда от сигурност Ние взимаме всички решения в живота си, водени от нуждата от сигурност. Сигурна работа, сигурен дом, никакви рискове, дори когато избираме къде да пътуваме. Хората не обичат да се чувстват несигурни и винаги избират познатото пред непознатото. Но ако знаеш какво ще ти се случи във всеки ден от живота си, ще искаш да ти се случи нещо друго, нали? Ще се запиташ „Е, няма ли и нещо друго“? И тогава, обяснява Сейдж, идва другата нужда…. Нуждата от несигурност Ако не се страхуваш да опитваш нови неща – от ястия до професии, ако активно искаш да излезеш от комфортната си зона, тогава животът ти е по-пъстър и се усещаш жив. Качеството на дните ни зависи от количеството несигурност, което сме готови да понесем. Ето защо най-интересни хора прегръщат риска (не физическия, другия риск – от неизвестността след взето решение) и животът им често се преобръща, за да стане по-добър. Но само балансът между сигурност и несигурност не е достатъчен за човека. Той има нужда и от… Нужда да се чувства значим Всеки човек иска да е значим, да е важен и по-забележителен от останалите. За съжаление, в днешно време това се свързва само с пари. Колкото повече имаш, толкова по-важен си. Значимостта обаче се определя и от влиянието, което ти и заниманията ти оказват на околните. Допринася ли работата си за нещо, значим ли си за хората? Лекарите, учителите и пожарникарите например имат изключително важни професии, значими за цялото общество. Успеете ли да намерите в себе си онова, което ви прави значими, ще живеете дните си по-осмислено и щастливо, обяснява Сейдж. На другата страна на везната обаче е следващата човешка нужда: Нуждата да си обичан и приет За да е значим, човек трябва да се различава от другите, да не е като тях. Но в същото време имаме нужда да се чувстваме част от цялото, да сме добре приети и обичани. От семейството си, от колегите, от хората, с които общуваме. Затова и често известните хора, станали значими, всъщност са самотни. Защото тяхната везна се е наклонила прекалено силно в едната посока. Трудно се приемат прекалено различните. Трябва да се спазва тънко равновесие между това да различен, но не прекалено встрани, та да останеш самотен и неразбран. Тези първи четири нужди са нужди на егото. „Аз срещу другите“. Но дори да сте успели да удовлетворите всичките тези его-нужди, няма да сте постигнали много. Защото следващите две нужди, от които трябва да се водят постъпките ни, отличават някои хора като лидери или просто щастливци, намерили смисъла на своя живот. Нужда от развитие Всичко в природата се развива. С всяка изминала годината дърветата стават по-високи, цветята на поляната стават повече. Така е и с човека, смята Питър Сейдж. Ако не се развиваме, ако нямаме усещането, че ставаме по-добра версия на себе си, няма да постигнем щастие и хармония със себе си. Дори всичко друго да ни е наред, едно тихо усещане за неудовлетвореност ще ни преследва. Защото нуждата за растеж е изначална и трябва да се съобразяваме с нея. Нужда от принос Стигналите до това ниво ще живеят живот, пълен със смисъл. Да си полезен на някого, да помагаш, да подобряваш средата, в която живееш, за да живеят децата ти, близките ти по-добре – това придава истинския смисъл на живота, обяснява Питър Сейдж. Щастието е онзи (кратък) миг, в който всички тези нужди са в момент на баланс. Нека обаче не мислим, че този баланс може да се поддържа вечно. Точно когато си мислим, че всичко е идеално, се случва нещо и сякаш животът се преобръща. В такива ситуации хората винят себе си или съдбата, лошата си карма или околните. Но всъщност никой не е виновен. Такива са правилата на играта – щастието не е крайна точка, а пътуване. Когато говорим за промяна на начина на живот, за задоволяване на тези основни нужди, винаги говорим за излизане от зоната на комфорт. Това обаче не трябва да е рязко и внезапно. Така не се напредва. От зоната на комфорт – там, където няма нищо не познато, несигурно и ново, се излиза постепенно. Поставете си малка цел (например да започнете да тичате всяка сутрин), постигнете я и едва когато тичането стане част от комфортната ви зона, тогава добавете нова цел – два пъти седмично тренировки с тежести. Отнася се за всякакви цели, чрез които искате да подобрите качеството си на живот. Само така можем да говорим за устойчиво личностно израстване и напредък. По материали от Питър Сейдж Източник: blog.brainfoza.com/6-%d1%82%d0%b5-%d1%87%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%88%d0%ba%d0%b8-%d0%bd%d1%83%d0%b6%d0%b4%d0%b8-%d0%ba%d0%be%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b8-%d0%b2%d0%be%d0%b4%d1%8f%d1%82-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7-%d0%b6/
0 Comments
Стюард Уайлд (1946 – 2013) е английски писател, известен с творбите си в областта на ню ейдж течението за развиване на пълния човешки потенциал. Смятан за икона в областта на метафизиката, лично е обучавал и е повлиял на големи имена като Дийпак Чопра, д-р Уейн Дайър и Луиз Хей. В своите 18 книги отделя основно място на разбирането и отношението към парите и богатството. В тази статия ще резюмираме петте стъпки, които според Стюард Уайлд ще ни помогнат да се живеем пълноценно и в охолство. „Изобилието никога няма да бъде фактор за това колко пари имаме. То винаги е фактор за това как се чувстваме по отношение на парите, които имаме .“ 1. Позитивно отношение към парите В общия случай сме обременени от негативни разбирания за парите – „Богатите са мошеници“, „Богат се става само с далавери“, „Богатите хора не са добри“ и т.н. Истината е, че чрез подобен вътрешен диалог се самосаботираме по пътя към богатството. Ако непрекъснато подхранваме егото си с отрицателни мисли за хората с пари, на подсъзнателно ниво то никога няма да се стреми към богатството, защото дълбоко в себе си никой не мечтае да бъде измамник, лош човек или далавераджия. Трябва да се освободим от подобни мисли и да приемем, че има множество добри, щедри, честни богати хора и че можем да станем един от тях. 2. Усещане за изобилие Ако погледнем природата, ще открием изобилие във всички нейни проявления. Затова е удивително как хората приемат бедността, недоимъка и трудностите на живота като нещо естествено. Разликата между богатите и бедните се корени най-вече в тяхното възприятие за околния свят. Благодарността за това кои сме, къде живеем и с какво разполагаме ще донесе усещането за изобилие и в нашия собствен живот. Ще настрои съзнанието ни така, че да се чувстваме добре и готови да получаваме още и още. Упражнявайте се всеки ден да забелязвате изобилието и да му се радвате – било то в красотата на природата, в качеството на продуктите или услугите, които харесвате, в дестинациите за мечтани пътешествия… 3. Приемане, че заслужаваме Понякога от малки чуваме фразите: „Не заслужаваш“, „Не си достатъчно добър“, „Виж другите деца“. С течение на времето у нас се заражда подсъзнателното разбиране, че наистина не сме достатъчно добри и не заслужаваме да сме богати. Случвало ли ви се е да ви почерпят и вие да отказвате; да ви подаряват нещо, което да отклонявате? Чрез тези свои действия излъчвате енергия, която показва, че нямате нужда от повече. Една от основните нагласи, които трябва да подхраните у себе си, е, че заслужавате всичко, което животът ви предлага, и очаквате с отворени обятия следващите му дарове. Не отминавайте късмета си, посягайте да се почерпите и не отклонявайте възможностите да изкарате пари. Подавайте сигнали, че искате още и още и сте готови да получавате. 4. Заплащане за труда ни Често се случва да правим услуги, да свършим нещо допълнително в работата или да отменим някой колега просто така. Ако развивате собствен бизнес, може би сте правили отстъпки, без дори клиентите ви да са ги поискали, а може би дори сте предложили нещо безплатно. Тези действия имат връзка със самочувствието ни. Необходимо е да фокусираме енергията си така, че да се чувстваме добре, когато таксуваме. Да бъдем убедени, че заслужаваме всяка стотинка и никоя минута от времето ни не е раздадена даром (ако не сме го възнамерявали). Не бива да приемаме, че светът също като нас няма пари или че не му достигат. Напротив – ще останете изненадани колко много имат другите хора, стига да им позволите да ви платят. Изграждайте самочувствието си и го отстоявайте, така че да получавате заплащане за всяка частица енергия, която влагате в работата си. 5. Приемане печеленето насериозно Можем да мислим, мечтаем и да си представяме много варианти за забогатяване. Истина е една – трябва да направим нещо. Концентрирайте енергията и усилията си в стъпки, които разбирате; в неща, за които знаете, че са печеливши. Избягвайте несигурните сделки. Разменяте енергията си за пари, така че не може да я разпилявате безсмислено. Поемете отговорност за своите действия, обмислете ги и предприемайте малки, но сигурни стъпки към целта. Дръжте сметките си под контрол, оценявайте всеки проект от гледна точка на печалбата и мислете как да я увеличите възможно най-много. Като убеден последовател на ученията за силата на личната енергия и влиянието ѝ върху околния свят, Стюард Уайлд предлага интересна смесица от практически и духовни стъпки за постигане на личното богатство. В основата им обаче се коренят двете идеи – да усещаме, живеем и излъчваме към света изобилие и с отворени обятия да получаваме още и още; да се концентрираме върху натрупване на собствената си енергия и да я влагаме в действия, които ще ни донесат приходи и печалба. Източник: blog.brainfoza.com/mastering-of-money/ По материали от Джо Дизпенза
Навикът е набор от автоматизирани подсъзнателни мисли, действия и емоции, които усвояваме чрез многократно повторение. Навик е, когато сме правили нещо толкова много пъти, че тялото ни знае как да го направи по-добре от ума ни. По този начин се учим как да ходим, дишаме, ядем, без непрекъснато да ангажираме съзнанието си. По същия метод работи обаче тялото ни и когато става въпрос за проблеми и отрицателни емоции. Как възприемаме проблемите? Това, което хората определят като проблеми, са невронни вериги в мозъка, свързани с други хора, места, събития, и всяка от тях има прилежаща негативна емоция. Емоциите са краен продукт от минали преживявания и затова, когато възпроизвеждаме спомена за даден проблем, усещаме тъга, болка, безпокойство. Изведнъж състоянието ни в настоящия момент се определя изцяло от минали събития. Ако повтаряме редовно този цикъл, рано или късно нашето познато минало ще стане наше предсказуемо бъдеще. Как превръщаме нещастието в навик? В по-голямата си част хората неусетно създават отново и отново един и същ живот за себе си. Карат колата към работа по същия начин, реагират по същия начин на трафика по пътя, виждат едни и същи хора и правят едни и същи неща. Натискат едни и същи емоционални бутони, превръщат ежедневието си в рутина и то става като автоматизирана програма. И така 95% от това, което сме към своята 35-а годишнина, е запаметен набор от поведенчески емоционални реакции, подсъзнателни навици, дълбоко вкоренени отношения, вярвания и възприятия, които работят точно като компютърен алгоритъм. И когато с петте процента от съзнателната си мисъл кажем: „Искам да живея здравословно, искам да съм щастлив, искам да съм свободен!“, тялото ни не е съгласно, защото в този момент работи на тотално различна програма. Колкото по-силна е емоционалната реакция към дадено събитие, толкова по-силен е емоционалният отпечатък и толкова повече внимание отделяме на причината. Мозъкът запечатва образ на момента и така формира спомен. Дългосрочната памет обикновено се създава от високо емоционални преживявания. Резултатът от този процес е, че хората си спомнят неврологично тези моменти. Тоест задействат същите невронни вериги и съпреживяват емоциите преди визуалните образи. Затова е толкова трудно да се контролираме при появата на причинителите, довели до създаването на тези вериги. Как управляваме тези реакции определя и техният ефект върху нас. Някои хора си позволяват да останат под влиянието им с часове и дни. Обикновено тогава казваме, че човек е в дадено настроение. Ако удължим периода с дни и месеци, наричаме това „темперамент“. Когато оставим емоционалната реакция да ни управлява години, тя се превръща в черта от характера ни. Защо е толкова трудно да направим промяна? Да поемем контрол над живота си означава да се научим да намаляваме до минимум периода на въздействие на негативните мисли. Оказва се, че повечето хора прекарват 70% от времето си в стрес и в режим на оцеляване. На база на предишния си опит, те винаги очакват най-лошото. В резултат, от безкрайните възможности за изход на дадена ситуация те винаги предизвикват най-лошия. Започват да го съпреживяват емоционално и така поставят тялото и ума си в състояние на страх и тревога. При достатъчно повторения на този модел се появяват паник атаките, защото тялото вече е подсъзнателно програмирано да реагира по определен начин. Образно казано, тялото на човек е негово подсъзнание и не различава емоционалния резултат от преживяването на нещо и емоционалния резултат от мисълта за това преживяване. Вярва, че преживяваме отново и отново същите неща, които съзнанието извиква в ума ни. Най-трудната и важна част от промяната е да не вземаме същите решения и да не реагираме по същия начин както преди. Звучи лесно, но всъщност това е излизане от зоната ни на комфорт и ще ни накара да се почувстваме неудобно. Ето защо трябва да сме подготвени. Повтаряйки едно и също, ние затвърждаваме едни и същи невронни вериги и те стават все по-„дебели“ и по-„дълбоки“. Нашите мнисли провокират емоции. Ако имаме мисъл, от която изпитваме страх, ще почувстваме безпокойство и несигурност и в този момент мозъкът ще направи справка с тялото. То ще потвърди безпокойството и ще изиска от мозъка още обезпокоителни мисли, за да допълни синхрона. Този цикъл помага на тялото бавно, но сигурно да измести мозъка и да стане водещо. В резултат когато човек вземе решение, че е време за промяна, той започва да се чувства различно, иска да взима различни решения и се опитва да прави различни неща. Тялото обаче излиза от сигурната си зона и стъпва в неизвестното. То иска отчаяно да се върне обратно в позната територия и крещи към мозъка – СТАРТИРАЙ ОТ УТРЕ! И ако реагираме на тази мисъл, сякаш е истина, тя ще провокира куп oправдаващи и утвърждаващи мисли, които да стимулират същия стар, познат избор, последван от същото познато поведение, което ще произведе същата позната емоция. Как да си върнем контрола? Винаги казвам – най-добрият начин да предскажем бъдещето си е да го създадем сами. Не от познатото, а напротив – от непознатото. Какви мисли искаме да обикалят в мозъка ни? Какво поведение искаме да имаме един ден? Можем да научим тялото си чрез визуализация и повторение. Когато затворим очи и си представим някаква ситуация и когато поддържаме фокуса, мозъкът ни не може да различи въображаемото от реално случващото се и реагира все едно всичко е истинско. Повторението на това упражнение е начинът за „инсталиране на необходимия неврологичен хардуер“. Сега мозъкът ни не е повече запис от миналото, а е карта на бъдещето. Ако нямаме визия за бъдещето, по която да се водим, то се оставяме миналото да диктува нашите реакции и да ни определя като индивиди. В резултат, вместо индивидуалността и характерът ни да определят реалността ни, оставяме нашата реалност да определя характера и индивидуалността ни. Повечето хора, чакат криза, травма, заболяване, лоша диагноза или трагична загуба за се наканят да правят промени. Въпросът е защо да чакаме? Можем да се учим и променяме в състояние на болка и страдание или в състояние на радост и вдъхновение. Източник:blog.brainfoza.com/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%bb%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%bd%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d0%ba/ |
Архив
May 2021
Категории
All
|