Стюард Уайлд (1946 – 2013) е английски писател, известен с творбите си в областта на ню ейдж течението за развиване на пълния човешки потенциал. Смятан за икона в областта на метафизиката, лично е обучавал и е повлиял на големи имена като Дийпак Чопра, д-р Уейн Дайър и Луиз Хей. В своите 18 книги отделя основно място на разбирането и отношението към парите и богатството. В тази статия ще резюмираме петте стъпки, които според Стюард Уайлд ще ни помогнат да се живеем пълноценно и в охолство. „Изобилието никога няма да бъде фактор за това колко пари имаме. То винаги е фактор за това как се чувстваме по отношение на парите, които имаме .“ 1. Позитивно отношение към парите В общия случай сме обременени от негативни разбирания за парите – „Богатите са мошеници“, „Богат се става само с далавери“, „Богатите хора не са добри“ и т.н. Истината е, че чрез подобен вътрешен диалог се самосаботираме по пътя към богатството. Ако непрекъснато подхранваме егото си с отрицателни мисли за хората с пари, на подсъзнателно ниво то никога няма да се стреми към богатството, защото дълбоко в себе си никой не мечтае да бъде измамник, лош човек или далавераджия. Трябва да се освободим от подобни мисли и да приемем, че има множество добри, щедри, честни богати хора и че можем да станем един от тях. 2. Усещане за изобилие Ако погледнем природата, ще открием изобилие във всички нейни проявления. Затова е удивително как хората приемат бедността, недоимъка и трудностите на живота като нещо естествено. Разликата между богатите и бедните се корени най-вече в тяхното възприятие за околния свят. Благодарността за това кои сме, къде живеем и с какво разполагаме ще донесе усещането за изобилие и в нашия собствен живот. Ще настрои съзнанието ни така, че да се чувстваме добре и готови да получаваме още и още. Упражнявайте се всеки ден да забелязвате изобилието и да му се радвате – било то в красотата на природата, в качеството на продуктите или услугите, които харесвате, в дестинациите за мечтани пътешествия… 3. Приемане, че заслужаваме Понякога от малки чуваме фразите: „Не заслужаваш“, „Не си достатъчно добър“, „Виж другите деца“. С течение на времето у нас се заражда подсъзнателното разбиране, че наистина не сме достатъчно добри и не заслужаваме да сме богати. Случвало ли ви се е да ви почерпят и вие да отказвате; да ви подаряват нещо, което да отклонявате? Чрез тези свои действия излъчвате енергия, която показва, че нямате нужда от повече. Една от основните нагласи, които трябва да подхраните у себе си, е, че заслужавате всичко, което животът ви предлага, и очаквате с отворени обятия следващите му дарове. Не отминавайте късмета си, посягайте да се почерпите и не отклонявайте възможностите да изкарате пари. Подавайте сигнали, че искате още и още и сте готови да получавате. 4. Заплащане за труда ни Често се случва да правим услуги, да свършим нещо допълнително в работата или да отменим някой колега просто така. Ако развивате собствен бизнес, може би сте правили отстъпки, без дори клиентите ви да са ги поискали, а може би дори сте предложили нещо безплатно. Тези действия имат връзка със самочувствието ни. Необходимо е да фокусираме енергията си така, че да се чувстваме добре, когато таксуваме. Да бъдем убедени, че заслужаваме всяка стотинка и никоя минута от времето ни не е раздадена даром (ако не сме го възнамерявали). Не бива да приемаме, че светът също като нас няма пари или че не му достигат. Напротив – ще останете изненадани колко много имат другите хора, стига да им позволите да ви платят. Изграждайте самочувствието си и го отстоявайте, така че да получавате заплащане за всяка частица енергия, която влагате в работата си. 5. Приемане печеленето насериозно Можем да мислим, мечтаем и да си представяме много варианти за забогатяване. Истина е една – трябва да направим нещо. Концентрирайте енергията и усилията си в стъпки, които разбирате; в неща, за които знаете, че са печеливши. Избягвайте несигурните сделки. Разменяте енергията си за пари, така че не може да я разпилявате безсмислено. Поемете отговорност за своите действия, обмислете ги и предприемайте малки, но сигурни стъпки към целта. Дръжте сметките си под контрол, оценявайте всеки проект от гледна точка на печалбата и мислете как да я увеличите възможно най-много. Като убеден последовател на ученията за силата на личната енергия и влиянието ѝ върху околния свят, Стюард Уайлд предлага интересна смесица от практически и духовни стъпки за постигане на личното богатство. В основата им обаче се коренят двете идеи – да усещаме, живеем и излъчваме към света изобилие и с отворени обятия да получаваме още и още; да се концентрираме върху натрупване на собствената си енергия и да я влагаме в действия, които ще ни донесат приходи и печалба. Източник: blog.brainfoza.com/mastering-of-money/
0 Comments
По материали от Джо Дизпенза
Навикът е набор от автоматизирани подсъзнателни мисли, действия и емоции, които усвояваме чрез многократно повторение. Навик е, когато сме правили нещо толкова много пъти, че тялото ни знае как да го направи по-добре от ума ни. По този начин се учим как да ходим, дишаме, ядем, без непрекъснато да ангажираме съзнанието си. По същия метод работи обаче тялото ни и когато става въпрос за проблеми и отрицателни емоции. Как възприемаме проблемите? Това, което хората определят като проблеми, са невронни вериги в мозъка, свързани с други хора, места, събития, и всяка от тях има прилежаща негативна емоция. Емоциите са краен продукт от минали преживявания и затова, когато възпроизвеждаме спомена за даден проблем, усещаме тъга, болка, безпокойство. Изведнъж състоянието ни в настоящия момент се определя изцяло от минали събития. Ако повтаряме редовно този цикъл, рано или късно нашето познато минало ще стане наше предсказуемо бъдеще. Как превръщаме нещастието в навик? В по-голямата си част хората неусетно създават отново и отново един и същ живот за себе си. Карат колата към работа по същия начин, реагират по същия начин на трафика по пътя, виждат едни и същи хора и правят едни и същи неща. Натискат едни и същи емоционални бутони, превръщат ежедневието си в рутина и то става като автоматизирана програма. И така 95% от това, което сме към своята 35-а годишнина, е запаметен набор от поведенчески емоционални реакции, подсъзнателни навици, дълбоко вкоренени отношения, вярвания и възприятия, които работят точно като компютърен алгоритъм. И когато с петте процента от съзнателната си мисъл кажем: „Искам да живея здравословно, искам да съм щастлив, искам да съм свободен!“, тялото ни не е съгласно, защото в този момент работи на тотално различна програма. Колкото по-силна е емоционалната реакция към дадено събитие, толкова по-силен е емоционалният отпечатък и толкова повече внимание отделяме на причината. Мозъкът запечатва образ на момента и така формира спомен. Дългосрочната памет обикновено се създава от високо емоционални преживявания. Резултатът от този процес е, че хората си спомнят неврологично тези моменти. Тоест задействат същите невронни вериги и съпреживяват емоциите преди визуалните образи. Затова е толкова трудно да се контролираме при появата на причинителите, довели до създаването на тези вериги. Как управляваме тези реакции определя и техният ефект върху нас. Някои хора си позволяват да останат под влиянието им с часове и дни. Обикновено тогава казваме, че човек е в дадено настроение. Ако удължим периода с дни и месеци, наричаме това „темперамент“. Когато оставим емоционалната реакция да ни управлява години, тя се превръща в черта от характера ни. Защо е толкова трудно да направим промяна? Да поемем контрол над живота си означава да се научим да намаляваме до минимум периода на въздействие на негативните мисли. Оказва се, че повечето хора прекарват 70% от времето си в стрес и в режим на оцеляване. На база на предишния си опит, те винаги очакват най-лошото. В резултат, от безкрайните възможности за изход на дадена ситуация те винаги предизвикват най-лошия. Започват да го съпреживяват емоционално и така поставят тялото и ума си в състояние на страх и тревога. При достатъчно повторения на този модел се появяват паник атаките, защото тялото вече е подсъзнателно програмирано да реагира по определен начин. Образно казано, тялото на човек е негово подсъзнание и не различава емоционалния резултат от преживяването на нещо и емоционалния резултат от мисълта за това преживяване. Вярва, че преживяваме отново и отново същите неща, които съзнанието извиква в ума ни. Най-трудната и важна част от промяната е да не вземаме същите решения и да не реагираме по същия начин както преди. Звучи лесно, но всъщност това е излизане от зоната ни на комфорт и ще ни накара да се почувстваме неудобно. Ето защо трябва да сме подготвени. Повтаряйки едно и също, ние затвърждаваме едни и същи невронни вериги и те стават все по-„дебели“ и по-„дълбоки“. Нашите мнисли провокират емоции. Ако имаме мисъл, от която изпитваме страх, ще почувстваме безпокойство и несигурност и в този момент мозъкът ще направи справка с тялото. То ще потвърди безпокойството и ще изиска от мозъка още обезпокоителни мисли, за да допълни синхрона. Този цикъл помага на тялото бавно, но сигурно да измести мозъка и да стане водещо. В резултат когато човек вземе решение, че е време за промяна, той започва да се чувства различно, иска да взима различни решения и се опитва да прави различни неща. Тялото обаче излиза от сигурната си зона и стъпва в неизвестното. То иска отчаяно да се върне обратно в позната територия и крещи към мозъка – СТАРТИРАЙ ОТ УТРЕ! И ако реагираме на тази мисъл, сякаш е истина, тя ще провокира куп oправдаващи и утвърждаващи мисли, които да стимулират същия стар, познат избор, последван от същото познато поведение, което ще произведе същата позната емоция. Как да си върнем контрола? Винаги казвам – най-добрият начин да предскажем бъдещето си е да го създадем сами. Не от познатото, а напротив – от непознатото. Какви мисли искаме да обикалят в мозъка ни? Какво поведение искаме да имаме един ден? Можем да научим тялото си чрез визуализация и повторение. Когато затворим очи и си представим някаква ситуация и когато поддържаме фокуса, мозъкът ни не може да различи въображаемото от реално случващото се и реагира все едно всичко е истинско. Повторението на това упражнение е начинът за „инсталиране на необходимия неврологичен хардуер“. Сега мозъкът ни не е повече запис от миналото, а е карта на бъдещето. Ако нямаме визия за бъдещето, по която да се водим, то се оставяме миналото да диктува нашите реакции и да ни определя като индивиди. В резултат, вместо индивидуалността и характерът ни да определят реалността ни, оставяме нашата реалност да определя характера и индивидуалността ни. Повечето хора, чакат криза, травма, заболяване, лоша диагноза или трагична загуба за се наканят да правят промени. Въпросът е защо да чакаме? Можем да се учим и променяме в състояние на болка и страдание или в състояние на радост и вдъхновение. Източник:blog.brainfoza.com/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%bb%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%bd%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d0%ba/ След като щастието ти зависи от това, което прави някой друг, явно наистина си имаш проблем.
Ричард Бах Един от големите проблеми на хората се състои в това, че влизат в обувките на жертвата и смятат, че нямат контрол върху живота си. От тази перспектива нещата съвсем не изглеждат прекрасни. Може да се чувствате като заклещени между обстоятелствата в живота си, да смятате, че целия свят/всички хора са срещу вас и да се разочаровате постоянно. Не звучи като идеалния сценарий за живота, нали? Но точно това се случва, когато откажем да действаме и се оставим на волята на другите – изгубваме се в ролята на жертва. Тази позиция е доста съзнателен избор, която понякога ни харесва повече, отколкото си признаваме. Колкото и да звучи нелогично това да бъдем в обувките на жертвата има множество „ползи“, които може би ще ни изненадат. Какво ни дава ролята на жертва? Всъщност ролята на жертва има доста предимства. Да, постоянно ни се случват кофти неща – хората ни предават, разочарование сме и сме нещо като „жертва на съдбата”. Естествено, не по наша воля. Но в това има скрити ползи за нас самите. Например… Получаваме внимание и грижаКгато страдаме не по наша вина увеличаваме шансовете си хората да ни съжалят, да ни обърнат внимание и да поискат да ни помогнат. Така индиректно другите показват, че са загрижени за нас и ни обичат. Няма нужда да поемаме отговорност за нищоТъй като сме „жертви” на непредвидими обстоятелства ние няма нужда да поемаме отговорност за каквото и да е. Нека другите са отговорни. Нека другите се погрижат за всичко. Животът е лесен без отговорности, нали? Не е нужно да рискувамеТъй като не действаш, не рискуваш да се провалиш и да загубиш. Понякога страховете ни са толкова силни, че ако най-после решим да действаме може всичко да се сгромоли с гръм и трясък. И предпочитаме да не действаме, да не рискуваме и да продължим да се идентифицираме с ролята на „жертва”. По-лесно е! Чувстваме се „прави“, защото другите са виновни. Един от най-добрите начни да се почувстваш прав и другите да са виновни за всичко е да откажеш да поемеш отговорност за себе си. Понякога забравяме, но дори и отказвайки да предприемем действие, това е осъзнат избор и дори за него имаме отговорност. Бездействие или действие – решението е взето и отговорността за нашето участие е изцяло наша. Но този проблем лесно може да се разреши като прехвърлим вината върху другите. Така залостваме вратата пред себе си и оставяме хората да се оправят с всичко. А ние зацикляме все повече и повече в една ситуация „сякаш без изход”. Какво можем да направим? Позволете си да действате. И какво ако този път откажете да сте жертвата? Какво е най-страшното нещо, което може да се случи? Опитайте да поемете отговорност за решението си или да действате активно, за да защитите себе си и правата си. Изберете активността пред пасивното очакване нещата да наредят от само себе си или от някой друг. Животът е си е наш. А бездействието е просто нашия активен избор да не действаме. Помогнете на някой друг. Най-лесният начин да излезем от позицията на жертва е да опитаме да застанем в позицията на помагащия и подкрепящ друг. Хората винаги имат нужда от притегната ръка, така че лесно ще намерите възможност да изявите тази част от себе си. И да я развиете! Източник : frida.bg/2017/07/18/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%BC-%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B0/ |
Архив
May 2021
Категории
All
|