Преди да преминем към описанието на етапите на лекуване на всеки тип от травмите и маските, държа да споделя с теб наблюденията, които съм извършила относно начина, по който всеки един тип говори, сяда, танцува и т.н. Тези неща осветляват разликите в поведенията, свързани с маските.
В зависимост от маската, начинът на говорене и гласът са различни. • Бягащият има угаснал, слаб глас. • Зависимият използва детска интонация и плачлив тон. • Мазохистът често се преструва, че изразява чувства с гласа си, за да мине за заинтересован човек. • Скованият говори по-скоро механично и сковано. Контролиращият има силен глас, който се чува далеч. Ето сега начинът, по който танцува всеки един тип характер: • Бягащият не обича особено да танцува. Когато го прави, се движи малко и някак безлично, за да не го забележат. От него се излъчва едно Не ме гледайте много. • Зависимият предпочита танците по двойки, защото те му предоставят случая да се прилепи към партньора си. Понякога изглежда така, сякаш се е увесил на другия. Това, което се излъчва от него, е Вижте колко ме обича партньорът ми. • Мазохистът много обича да танцува и го използва, за да изрази своята чувственост. Той танцува заради удоволствието от танцуването. Това, което се излъчва от него, е Вижте до каква степен мога да бъда чувствен. • Контролиращият заема много място. Обича да танцува и го използва, за да прелъстява. За него това е преди всичко възможност да бъде гледан. От него се излъчва Гледайте ме. • Скованият танцува много добре и притежава чувство за ритъм, независимо от сковаността на краката му. Внимава да не сгреши. От всички типове, той най-често взема уроци по танци. Много скованите са сериозни, държат се изправени и сякаш броят стъпките си, докато танцуват. Това, което се излъчва от него, е Вижте колко добре танцувам. Какъв вид кола предпочиташ? Следващото описание ти показва каква личност в теб влияе на избора ти: • Бягащият обича автомобил в тъмни цветове, които минават незабелязани. • Зависимият предпочита комфортна кола, различна от нормите. • Мазохистът избира малка кола, в която е на тясно. • Контролиращият си купува мощен автомобил, който ще бъде забелязан. • Скованият предпочита класическа кола, от известна марка, защото иска да знае за какво си дава парите. Можеш да приложиш тези характеристики към други категории покупки, както и към начина на обличане. Начинът, по който сяда, показва какво става у даден човек, докато говори или слуша. • Бягащият сяда така, че да изглежда съвсем малък на своя стол и много обича да си крие стъпалата под бедрата. Като не е стъпил на земята, може да избяга по-лесно. • Зависимият се размазва на стола си или се подпира на нещо, като например на облегалката на стола си и на съседния фотьойл. Горната част на гърба му е приведена напред. • Мазохистът сяда с разтворени крака. Тъй като в повечето случаи си избира стол или фотьойл, който не е като за него, изглежда така, сякаш не му е комфортно. • Контролиращият сяда и си накланя тялото назад със скръстени ръце, когато слуша. Когато говори, се навежда напред, за да убеди по-добре събеседника си. • Скованият сяда хубаво изправен. Може да стигне дотам, че да притисне краката си един към друг, на една линия с тялото, което подчертава строгата му стойка. Когато си кръстоса краката или ръцете, то е, за да не чувства това, което се случва. Първият етап от излекуването на травмата се състои в това да я разпознаеш и да я ПРИЕМЕШ, без да е необходимо да се съгласяваш с факта, че тя е тук. Да я приемеш, означава да я погледнеш, да я наблюдаваш, като знаеш, че това, че имаш още неща да оправяш, е част от опитността да бъдеш човек. Това, че нещо все още ти причинява болка, не означава, че ти си лош човек. Това, че си бил способен да си създадеш маска, за да не страдаш, е било геройска постъпка, проява на любов към самия себе си. Тази маска ти е помогнала да оцелееш и да се приспособиш към семейната среда, която сам си избрал преди да се превъплътиш. Истинската причина, поради която се раждаме в дадено семейство или сме привлечени от хора, които имат същите травми като нас, е, че в началото ни харесва това, че другите са като нас. Успяваме да не се смятаме за чак толкова лоши. След известно време започваме да откриваме недостатъците на другите и вече не ги приемаме такива, каквито са. Така че се опитваме да ги променим, като не осъзнаваме, че това, което не приемаме у другите, са частите от нас самите, които не искаме да видим от страх, че ще трябва да се променим. Смятаме, че трябва да се променим, а всъщност трябва да оздравеем. Ето защо познаването на нашите травми е толкова полезно, защото това ни позволява по-скоро да оздравеем, вместо да искаме да се променяме. Освен това, спомни си, че всяка една от тези травми произтича от натрупване на житейски опит, произтичащ от няколко последователни минали живота и че е съвсем нормално да ти е трудно отново да се изправиш срещу тях в този живот. Като не си успял в предишните животи, не можеш да очакваш това да стане сега, като си кажеш просто: „Искам да оздравея“. Обаче това желание и решението да излекуваш травмите си са първите стъпки към състраданието, търпението и търпимостта към самия себе си. Тези качества, които същевременно развиваш и към другите, са подаръци, които пътят към излекуването ти поднася. Сигурна съм, че четейки предишните глави, си открил травмите на твоите близки. Може би това ти е помогнало по-добре да разбереш тяхното поведение, което означава да проявяваш по-голяма търпимост към тях. Както вече казах, важно е да не се хващаш за думите, използвани за идентифицирането на травмите или на маските. Ти можеш например да преживееш отхвърляне и да се почувстваш предаден, изоставен, унижен или да го възприемеш като несправедливост. Някой може да бъде несправедлив към теб и това може да те накара да се чувстваш отхвърлен, унижен, предаден или изоставен. Както можеш да видиш, важен е не преживеният опит, а това, което чувстваш в резултат на този опит. Ето защо е толкова важно за да опознаеш травмите си, да направиш справка с описанието на характеристиките на физическото тяло, преди да погледнеш поведенческите характеристики. Тялото никога не лъже. То отразява това, което се случва в плана на емоционалното и умственото. Препоръчвам ти да препрочетеш по няколко пъти физическото описание на всяка травма, за да уловиш добре разликите между тях. Държа да уточня, че има разлика между това да имаш маска на зависим и да страдаш от емоционална зависимост. Не само хората, които имат травма от изоставяне, сиреч маска на зависим, страдат от емоционална недостатъчност. Всеки човек, независимо каква е травмата, от която страда, може да бъде зависим на емоционално равнище. Защо? Защото ставаме емоционално зависими, когато страдаме от емоционална недостатъчност, а страдаме от емоционална недостатъчност, когато не се обичаме достатъчно. Така че търсим любовта на другите, за да успеем да се убедим, че можем да бъдем обичани. Всяка маска именно затова е тук, за да ни покаже, че ние си пречим да бъдем каквито сме, за люто не се обичаме достатъчно. Всъщност, спомни си, че всички поведения, свързани с всяка една от маските, представляват реакции, а не поведения, основани на обичта към себе си. Преди да продължим нататък, да обобщим обясненията от петте предишни глави, отнасящи се до родителя, с когото обикновено се преживява всяка една от травмите. Това е важно, за да успеем да ги излекуваме. • ОТХВЪРЛЯНЕТО СЕ ПРЕЖИВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ СЪЩИЯ ПОЛ. Следователно бягащият се чувства отхвърлен от хората от същия пол като неговия. Той ги обвинява, че го отхвърлят и изпитва по-голям гняв по отношение на тези хора, отколкото към себе си. Когато обаче преживява ситуация на отхвърляне с човек от противоположния пол, той отхвърля самия себе си. Така че това го кара да преживява повече гняв спрямо самия себе си. Много е възможно също така това, което той смята за отхвърляне в този житейски опит (с хората от противоположния пол), да е по-скоро изоставяне. • ИЗОСТАВЯНЕТО СЕ ПРЕЖИВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ ПРОТИВОПОЛОЖНИЯ ПОЛ. Следователно зависимият се чувства изоставен с лекота от хората от противоположния пол и е склонен да обвинява тях, вместо да обвинява себе си. Когато преживява житейски опит на изоставяне с човек от същия пол, той обвинява себе си, смятайки, че не е обръщал достатъчно внимание на другия или че не е могъл да му обърне онова внимание, което другият е заслужавал. Често се случва това, което той смята за изоставяне, преживяно с хората от същия пол, да е било по-скоро отхвърляне. ОБИКНОВЕНО УНИЖЕНИЕТО СЕ ПРЕЖИВЯВА С МАЙКАТА, независимо дали става дума за мъж или жена. Така че мазохистът лесно се чувства унижен от хората от женски пол. И е още по-склонен да ги обвинява. Ако преживява някакъв житейски опит на унижение с някого от мъжки пол, той обвинява себе си и изпитва срам от поведението си или от мислите си по отношение на другия. По изключение тази травма може да се преживее с бащата, ако той се е грижел за физическите нужди на детето, ако той го учел как да се пази чисто, как да яде, как да се облича и т.н. Ако това е твоят случай, трябва да преобърнеш написаното по-горе, като размениш женския и мъжкия пол. ПРЕДАТЕЛСТВОТО СЕ ПРОЯВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ ПРОТИВОПОЛОЖНИЯ ПОЛ. Следователно контролиращият лесно се чувства предаден от хората от противоположния пол и е склонен да ги обвинява за своята болка или за своите емоции. Когато преживява опитност на предателство с човек от същия пол, той по-скоро се самообвинява и се сърди на себе си за това, че не е видял навреме случващото се, за да го предотврати. По-вероятно е това, което смята за предателство от страна на хората от същия пол, да е по-скоро опит, който активира травмата му от несправедливост. • НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА СЕ ПРЕЖИВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ СЪЩИЯ ПОЛ. Следователно скованият страда от несправедливост с хората от същия пол и ги обвинява, че са несправедливи към него. Ако преживява ситуация, която смята за несправедлива, с човек от противоположния пол, той не обвинява другия, а по-скоро себе си, че е бил несправедлив или пък некоректен. Има голяма вероятност тази несправедливост, преживявана с хората от противоположния пол, да е по-скоро предателство. Може да развие дори убийствен гняв, ако страда много. Колкото повече болка причиняват тези травми, толкова е по-нормално и човешко да се сърдим на родителя, когото смятаме за отговорен, че ни е накарал да страдаме. По-късно прехвърляме тази злоба или омраза върху хората от същия пол като този на родителите, които обвиняваме, че са ни причинили болка. Нормално е за малкото момче, например, да мрази баща си, от когото винаги се е чувствало отхвърлено. По-късно то ще прехвърли тази омраза върху мъжете или върху своя син, от когото също ще се чувства отхвърлен.Освен това ние несъзнателно се сърдим на този родител за това, че има същата травма като нас. Спомни си: ние носим маските си, за да се защитаваме, само когато се страхуваме да не страдаме, да не преживеем отново дадена травма. Всички поведения, описани в предишните глави, се използват само когато носим маските си. Щом маската заеме мястото си, ние вече не сме такива, каквито сме, а приемаме по-скоро поведението, свързано с носената маска. Идеалното положение е да успеем бързо да разпознаем маската, която току-що сме сложили, за да идентифицираме травмата, която се опитваме да скрием, и да го направим без да се осъждаме и без да се критикуваме. Може да се случи да смениш маската си един или няколко пъти в продължение на един и същ ден или може да си от тези, които носят една и съща маска с месеци, дори години, преди дадена травма да излезе на повърхността. В момента, в който си дадеш сметка, бъди щастлив, че си я забелязал и благодари на случая или на човека, докоснал травмата ти, защото това ти позволява да видиш, че тя все още не е излекувана. Поне си го осъзнал. По този начин си даваш правото да бъдеш човек. Особено е важно да си позволиш да отделиш необходимото време, за да оздравееш. Когато успееш редовно да можеш да си казваш: „Ето, сложих тази маска, точно затова реагирах по този начин“, твоето оздравяване ще бъде доста напреднало. Припомням ти, че никога досега не съм срещала човек, който да има всички споменати характеристики на дадена маска. Описанието на характера на всяка маска трябва да ти помогне да се разпознаеш в някои от поведенията, свързани с твоята травма. Сега ще обобщя начина, по който да разбереш дали ти или друг човек е сложил маска, за да се предпазва. • Когато травмата ти от ОТХВЪРЛЯНЕ е активирана, ти слагаш маската на бягащ. Тя те кара да искаш да избягаш от ситуацията или от човека, с които смяташ, че ще преживееш отхвърляне от страх да не се паникьосаш и да се почувстваш безсилен. Тази маска може също така да те убеди да станеш възможно най-невидим, отдръпвайки се в себе си, като не казваш и не правиш нищо, което би могло да доведе до отхвърляне от страна на другия. Тази маска те кара да смяташ, че не си достатъчно важен, за да заемаш своето място, че нямаш правото да съществуваш наравно с другите. • Когато травмата ти от ИЗОСТАВЯНЕ е оживена, ти носиш маската на зависим. Тази маска те кара да станеш като малко дете, което има нужда и търси внимание, като плаче, хленчи или е подчинено на това, което се случва, защото смяташ, че не можеш да се справиш сам. Тази маска те кара да правиш пируети, за да избегнеш да бъдеш изоставен или за да получиш повече внимание. Може дори да успее да те убеди да се разболееш или да станеш жертва на различни проблеми, за да получиш желаната подкрепа и поддръжка. • Когато е пробудена травмата от УНИЖЕНИЕ, ти си налагаш маската на мазохист. Тя ти помага да забравиш нуждите си, за да можеш да мислиш само за нуждите на другите, като станеш добър човек, щедър, винаги готов да направиш услуга, дори отвъд границите ти. Правиш така, че да поемеш на своя гръб отговорностите и ангажиментите на тези, които сякаш се затрудняват да изпълняват това, което трябва да правят, и то още преди те да са те помолили да им помогнеш. Правиш всичко, за да бъдеш полезен, и всичкото това, за да не се чувстваш унижен, принизен. По този начин постигаш да не си свободен, което е много важно за теб. Всеки път, когато действията или постъпките ти са мотивирани от страха да не изпиташ срам от себе си или да не се почувстваш унижен, това е знак, че носиш маската си на мазохист. Когато преживяваш травмата от ПРЕДАТЕЛСТВО, носиш маската на контролиращ, която те кара да станеш недоверчив, скептичен, предпазлив, авторитарен и нетърпим и причината за това са твоите очаквания. Правиш всичко, за да покажеш, че си силен човек и че не се оставяш лесно да те излъжат или измамят, особено когато носиш отговорност за другите. Тази маска те кара да правиш всякакви пируети, за да избегнеш да изгубиш репутацията си, до степен дори да излъжеш. Забравяш своите нужди и правиш каквото трябва, за да мислят другите, че си човек, на когото може да се има доверие. Тази маска те кара също така да си придаваш вид на човек, сигурен в себе си, дори и да нямаш доверие в себе си и да поставяш под въпрос своите решения и действия. Когато е отприщена травмата от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ, ти слагаш маската на скован, която прави от теб студен човек, рязък и сух на равнището на тона и на движенията. Също като поведението ти, и тялото ти става сковано. Тази маска те кара да станеш и прекален перфекционист и те принуждава да преживяваш много гняв, нетърпение, критика и нетърпимост по отношение на самия теб. Ставаш много взискателен и не зачиташ границите си. Всеки път, когато се контролираш, сдържаш и си груб към себе си, това също е знак, че си сложил маската си на скован. Ето няколко примера, за да докажем до каква степен понякога човек може да причини зло на себе си. • Този, който страда от отхвърляне, подхранва своята травма всеки път, когато гледа на себе си като на нищожество, негоден за нищо, човек, който не предизвиква никаква разлика в живота на другите, както и всеки път, когато бяга от някаква ситуация. Този, който преживява изоставяне, подхранва травмата си всеки път, когато изоставя някакво намерение, което му е било близко на сърцето, когато се остави да падне, когато не се грижи достатъчно за себе си и не си дава вниманието, от което има нужда. Кара другите да се страхуват, понеже се вкопчва прекалено много в тях, и по този начин прави така, че да ги изгуби и отново да се окаже сам. Кара тялото си да страда много, като си създава болести, за да привлече вниманието. Този, който страда от унижение, подхранва травмата си всеки път, когато се принизява, когато се сравнява с другите, смалявайки се, когато се обвинява, че е дебел, че не е добър, че му липсва воля, че е използвач и т.н. Унижава се като носи дрехи, които подчертават недостатъците му, и освен това ги цапа. Кара тялото си да страда, като му дава прекалено много храна за смилане и поглъщане. Кара се да страда, като поема върху себе си отговорностите на другите, което го лишава от свободата му и от време за самия себе си. Този, който преживява предателство, поддържа травмата си, като лъже себе си, като се кара да вярва в неверни неща и не спазва ангажиментите към самия себе си. Наказва се като прави всичко сам, защото няма доверие на другите и не моя е да разчита на никого. Или пък когато го прави, е толкова зает да проверява какво правят другите, ч е се лишава от много време, което може да посвети на себе си. • Този, който страда от несправедливост, облагодетелства травмата си като е прекалено взискателен къмсебе си. Не зачита границите си и си причинява много стрес. Несправедлив е към себе си, защото се критикува и му е трудно да види добрите си качества, както и това, което прави добре. Страда, когато вижда само това, което той не е направил, или грешката, която е била допусната от него. Причинява си страдание, тъй като му е трудно д а си достави удоволствие. В първата глава споменах, че преминаваме през четири етапа, когато създаваме дадена маска. Първият е този, в който сме такива, каквито сме. Вторият се състои в това да почувстваме болка, откривайки, че не можем да бъдем каквито сме, защото това не интересува възрастните около нас. За жалост възрастните не осъзнават, че детето се опитва да открие кой е, и вместо да го оставят да бъде каквото е, те се стараят още повече да повтарят на детето какво трябва да бъде. Третият етап представлява бунт спрямо преживяната болка. Именно в този момент детето започва да прави кризи и да се съпротивлява на родителите си. Последният етап – примирението – е този, в който решаваме да си създадем маска, за да се опитаме да не разочароваме другите и най-вече за да не преживяваме отново страданието, което е резултат от факта, че не сме били приети, когато сме били такива, каквито сме. Лечението ще бъде завършено, когато успееш да върнеш назад тези четири етапа, като започнеш от четвъртия и се връщаш към първия – този, в който отново ще станеш какъвто си. В този процес първото нещо, което трябва да направиш, е да осъзнаеш каква маска носиш. Ще успееш благодарение на петте глави, описващи всяка една от травмите. Вторият етап се преживява, когато изпиташ съпротива при четенето на тези глави или когато почувстваш съпротива да приемеш своята отговорност, предпочитайки да обвиняваш другите за твоите страдания. Кажи си, че е нормално за всеки човек да се съпротивлява, когато открие аспектите в себе си, които не харесва. Този етап се преживява различно от всеки един. Някои проявяват повече бунт и съпротива от други. Интензивността на твоя бунт зависи от твоята степен на приемане и откритост, както и от степента на твоята травма в момента, когато осъзнаеш какво става в теб. Третият етап е този, в който трябва да си дадеш правото да си страдал и да си се сърдил на единия от родителите си или и на двамата. Колкото повече усещаш страданието, което детето в теб е преживяло, толкова повече съчувствие към него ще проявиш и толкова в по-голяма дълбочина ще бъде проведен този етап. Също така през този етап ще стане и твоето отпускане по отношение на родителите ти, като проявиш съчувствие към тяхното собствено страдание. Накрая, четвъртият етап е този, в който си връщаш собствения вид, този, в който преставаш да смяташ, че все още имаш нужда да носиш своите маски, за да се защитаваш. Приемаш, че животът е изпълнен с опитности, които служат, за да разбереш кое е благотворно и интелигентно за теб. Точно това се нарича ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ. Тъй като любовта има голяма сила за лекуване и за нов прилив на енергия, приготви се да наблюдаваш много промени в живота си: на равнището на отношенията ти с другите, както и на физическо равнище, сиреч оздравявания и промени във физическото ти тяло. Спомни си, че да се обичаш означава да си дадеш правото да бъдеш такъв, какъвто си в момента и да се приемаш, дори и да причиняваш на другите това, за което ги упрекваш. Любовта няма нищо общо с това, което правиш, или това, което притежаваш. Да се обичаш, това е да си дадеш правото понякога да нараняваш другите, като ги отхвърляш, изоставяш, унижаваш, предаваш или като си несправедлив към тях, въпреки себе си. Ето един важен етап по пътя към излекуването на твоите травми. Истинската любов е житейският опит да бъдеш такъв, какъвто си. За да достигнеш по-бързо до този етап, ти препоръчвам в края на всеки ден да си правиш равносметка на това, което ти се е случило. Открий маската, която е надделяла, като те е накарала да реагираш при дадена ситуация или ти е диктувала поведението ти към другите или към теб самия. Отдели след това време да отбележиш наблюденията си, без да забравяш най-вече да си запишеш как си се почувствал. За да завършиш, прости си, като си дадеш правото да си използвал тази маска, знаейки, че в този момент искрено си вярвал, че това е бил единственият начин да се защитиш. Припомням ти, че да се чувстваш виновен и да се обвиняваш е най-доброто средство да продължаваш да реагираш по същия начин, когато се появи сходна ситуация. Никаква промяна не е възможна без приемане. По какъв начин можеш да разбереш, че изживяваш в пълнота това приемане? Когато разбереш, че поведението ти, което току-що е засегнало някого другиго или теб самия, е част от това да си човек и че приемаш да понесеш последиците от него, каквито и да са те. Това понятие за отговорност е изключително важно, за да се приемеш напълно. Фактът, че си човек, означава, че не можеш да се харесваш на всички и че имаш правото да проявяваш някои човешки реакции, които могат да не се харесат на другите: приеми се, без да се осъждаш или да се критикуваш. Следователно приемането е ключовият елемент за привеждане в действие на излекуването. Всъщност ще откриеш за голяма своя изненада, че колкото повече си признаваш правото да предаваш, отхвърляш, изоставяш, унижаваш, да бъдеш несправедлив, толкова по-малко ще го правиш! Изумително, нали? Ако следваш наставленията ми от известно време насам, няма да си учуден. В противен случай не искам от теб да ми вярваш или да ме разбираш, защото това понятие не може да бъде разбрано с ума. То трябва по-скоро да бъде експериментирано. Повтарям този голям духовен закон за любовта във всичките ми книги, ателиета и лекции, защото той трябва да бъде чут много пъти, преди да бъде усвоен. Давайки си правото да причиняваш на другите това, което се страхуваш да не преживееш самият ти, до степен, че да си създадеш маски, за да се защитаваш, ще ти бъде много по-лесно да признаеш правото на другите да постъпват по същия начин и понякога да имат поведения, които събуждат твоите травми. Да вземем за пример баща, който решава да лиши от наследство едната от дъщерите си, която напълно се е разбунтувала срещу него. Тя не е искала да учи и да стане „преуспял човек“, както е очаквал той от нея, предвид на големия й талант. Тя може да възприеме това решение като предателство, изоставяне, отхвърляне, унижение или несправедливост. Всичко зависи от това какво има да оправя тя на Земята в този живот. Познавах една млада жена, която преживя подобен житейски опит и го почувства като предателство, защото никога не беше и помисляла, че баща й може да стигне дотам. Надяваше се по-скоро баща й да я приеме с нейните избори, като в крайна сметка допусне, че тя има правото да прави каквото пожелае с живота си. Единственото средство за нея е да излекува тази травма и да престане да привлича към себе си ситуации, в които преживява предателство с мъжете в своя живот и на първо място да осъзнае, че баща й също се е почувствал предаден от нея. Фактът, че дъщеря му не е отговорила на неговите очаквания, за него е форма на предателство. Той може да си каже, че след всичко, което е направил за нея, тя би трябвало да е признателна, да стане по-отговорна жена и да бъде неговата чест и гордост. Той също се е надявал един ден тя да се върне и да му каже, че е имал право и да му се извини. Това, което се случва между бащата и неговата дъщеря, ни показва, че този мъж е преживял същия вид предателство със собствената си майка и че и тя също го е изпитала с него. Като проверим това, което нашите родители са преживели като по-млади, забелязваме, че историята се повтаря от поколение на поколение и това ще продължи, докато не се осъществи истинска прошка. Това ни помага да проявяваме повече съчувствие и разбиране по отношение на нашите родители. Когато откриеш своите травми, силно ти препоръчвам да провериш с твоите родители дали са познали същите травми. Спомни си, че те може би няма да са преживели опитности, идентични с твоите, но че по-скоро са почувствали същите травми и са обвинявали родителите си за същите неща като теб. Ето няколко средства, които ще ти покажат, че твоите травми наистина са на път да бъдат излекувани. • Твоята травма от ОТХВЪРЛЯНЕ е на път да бъде излекувана, когато започнеш все повече и повече да заемаш своето място, когато посмееш да се утвърждаваш. Освен тона, ако някой сякаш забравя, че съществуваш, ти можеш все пак да се чувстваш добре в кожата си. Случват ти се все по-малко ситуации, в които се страхуваш да не се паникьосаш. • Твоята травма от ИЗОСТАВЯНЕ е на път да бъде излекувана, когато започнеш да се чувстваш добре, дори и да си сам, и започнеш да търсиш по-малко внимание. Животът не е така драматичен. Имаш все по-голямо желание да започваш проекти и дори и другите да не те подкрепят, можеш да продължиш. Твоята травма от УНИЖЕНИЕ е на път да бъде излекувана, когато отделиш време да провериш твоите нужди, преди да кажеш „да“ на другите. Поемаш много по-малко неща на раменете си и се чувстваш по-свободен. Преставаш да си създаваш граници. Способен си също така да изразяваш желанията си, без да чувстваш, че притесняваш някого или дори, че си досадник. Твоята травма от ПРЕДАТЕЛСТВО е на път да бъде излекувана, когато вече не преживяваш толкова много емоции в момента, когато някой или нещо провали плановете ти. По-лесно се отпускаш. Уточнявам, че да се отпуснеш, означава да престанеш да бъдеш зависим от резултатите, да престанеш да искаш всичко да става според твоето планиране. Вече не се стремиш да бъдеш център на привличането. Когато си много горд от себе си след някакъв подвиг, можеш да се чувстваш добре, дори и другите да не ти го признават. Твоята травма от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ е на път да бъде излекувана, когато си позволиш да не си чак такъв перфекционист, да правиш грешки, без да преживяваш гняв или да се критикуваш. Даваш си правото да показваш своята чувствителност, да плачеш пред другите, без да губиш контрол и без страх от преценките на другите. Друго чудесно предимство на това да излекуваме травмите си е, че ставаме самостоятелни, вместо емоционално зависими. Емоционалната самостоятелност е способността да знаем какво искаме и да правим необходимите действия за неговото осъществяване; и когато имаме нужда от помощ, ние знаем как да я поискаме, без да очакваме непременно някой определен човек да го направи. Самостоятелният човек не казва: „Какво ще стане с мен, ако съм сам?“, когато някой изчезне от живота му. Чувства мъка, но дълбоко в себе си знае, че може да оцелее сам. Надявам се откриването на твоите травми да ти донесе много съчувствие към теб самия и да ти помогне да постигнеш по-голям вътрешен покой, като преживяваш по-малко гняв, срам и ожесточение. Признавам, че никак не е лесно да се изправим срещу това, което ни причинява болка. Човешкото същество е измислило толкова много средства да подтиска болезнените си спомени, че е много примамливо да прибягваш до тези методи. Щом веднъж травмите бъдат излекувани, сиреч когато сме такива, каквито сме, без страх, ето какво е възможно да изскочи иззад маските и травмите: Зад БЯГАЩИЯ (травма от отхвърляне) се крие човек, способен да свърши много неща, надарен с голяма работоспособност… • Човек, който може да се оправя в различни положения, притежаващ способност за творчество, за изобретяване, за въображение; • Особено силна способност да работи сам; • Ефикасен и мисли за безброй много подробности; • Способен да реагира; в състояние да направи каквото трябва в случай на спешност; • Няма нужда от другите на всяка цена. Може много добре да се отдръпне и да бъде щастлив сам. Зад ЗАВИСИМИЯ (травма от изоставяне) се крие умел човек, който много добре умее да изразява желанията си… • Знае какво иска. Упорит, последователен в своите желания; • Не се отпуска, когато е решен да получи нещо; • Дарба на артист. Знае да улавя вниманието на другите; • Естествено весел, забавен и социален – отражение на радостта от живота; • Способност да помага на другите, защото се интересува от тях и знае те как се чувстват; • Способност да използва психическите дарби съзнателно, когато страховете са овладени; • Често притежава артистични дарби; • Макар и общителен, се нуждае от моменти на самота, за да почувства себе си. Зад МАЗОХИСТА (травма от унижение) се крие смел човек, обичащ приключенията, притежаващ големи способности в много области и между другото… • Познава нуждите си и ги зачита; • Чувствителен към нуждите на другите, способен също така да зачита свободата на всеки един; • Добър посредник, помирител. Способен да спре драматизирането; • Весел, обича удоволствията и кара другите да се чувстват добре; • По природа е щедър, услужлив, алтруист; • Талант на организатор. Умее да признава талантите си; • Чувствен, умее да си достави удоволствие в любовта; • Надарен с голямо достойнство, показва своята гордост. Зад КОНТРОЛИРАЩИЯ (травма от предателство) обикновено се крие човек, притежаващ качества на началник… • Със своята сила е способен да внася спокойствие и покровителство; • Много талантлив. Общителен и добър артист; • Притежава таланта да говори пред публика; • Способност да улавя и да оценява талантите на всеки един, като помага на хората да станат по-уверени в себе си; • Способност да предоставя пълномощия, което помага на другите да се оценят; • Бързо разбира как се чувстват другите и умее да разведри обстановката, като ги накара да се смеят; • Способен да премине с голяма скорост от един елемент към друг и да ръководи няколко неща едновременно; • Бързо взема решения. Намира каквото му е нужно и се заобикаля с хора, от които има нужда, за да премине към действие; • Способен на големи успехи на много равнища; • Доверява се на Вселената и на вътрешната си сила. Способен напълно да се отпусне. Зад СКОВАНИЯ (травма от несправедливост) се крие творческа личност, която притежава много енергия, това е човек, надарен с огромна работоспособност… • Подреден и отличен, когато трябва да се направи нещо, изискващо прецизност; • Отговорен, много надарен да се занимава и да се грижи за подробностите; • Способност да опростява, да обяснява ясно, за да преподава; • Много чувствителен, знае какво чувстват другите, като проверява собствените си чувства; • Знае какво трябва да знае в необходимия момент; • Намира точния човек, който да свърши някаква специфична работа, както и точното и прецизно нещо, което да каже; • Ентусиаст, жив и динамичен; • Няма нужда от другите, за да се чувства добре; • Също като бягащия, в случай на нужда знае какво да направи и го прави сам; • Успява да се изправи лице в лице с трудните положения. Завършвам тази книга, като ти поднасям една поема от шведския поет Халмар Съодерберг. Ние всички искаме да сме обичани, Ако ли не, да ни се възхищават, Ако ли не, да се страхуват от нас, Ако ли не, да ни мразят и презират. Искаме да пробудим някакво чувство У другия, каквото и да е то. Душата потръпва пред празнотата и търси Съприкосновение на всяка цена. Източник- http://pettetravmi.blogspot.com/2014/02/7.html Моля,ако ви е харесала и ви е била полезна информацията,споделете я с други хора !
0 Comments
5. Несправедливост – хората преживели отхвърляне си слагат маската на „скован“.
Несправедливостта е характер на човек или нещо, на които липсва справедливост. Справедливостта се определя като оценяване, признание или уважение на правата и заслугите на всеки един. Като синоними на думата справедливост намираме: правота, справедливост, безпристрастност, неподкупност. Следователно човек, който страда от несправедливост, е този, който не се чувства оценен според истинската си стойност, който не се чувства уважаван или който не смята, че получава това, което заслужава. Човек може да страда от несправедливост и когато получава повече от това, което заслужава. Така че травмата от несправедливост може да бъде причинена, защото мислим, че имаме повече материални неща от другите или, обратното, че не получаваме достатъчно. Тази травма се пробужда в момента, когато се развива индивидуалността на детето, сиреч на възрастта между четири и шест години приблизително, в момента, когато то осъзнае, че е човек, че представлява цялост, която има своите различия. Детето намира за несправедливо това, че не може добре да интегрира своята индивидуалност, че не може да се изразява и да бъде каквото е. То преживява тази травма най-вече с родителя си от същия пол. То страда от студенината на този родител, сиреч от неговата неспособност да чувства и да се изразява. Не казвам, че всички родители на тези, които страдат от несправедливост, са студени, а само че те са възприемани така от детето. Душата, която решава да се върне на Земята, за да излекува травмата си от несправедливост, си избира родители, които ще й помогнат да си върне контакта с тази травма. Един от родителите, често дори и двамата, могат да страдат от същата травма. Реакцията по отношение на несправедливостта се състои в откъсване от това, което се чувства, като се смята, че по този начин ще бъде спестено. Маската, създадена от детето, за да се предпази в този случай, е маска на СКОВАНОСТ. Дори и даден човек да се откъсне от това, което чувства, това не означава, че не чувства нищо. Напротив, скованите хора са много чувствителни, но развиват способността да не чувстват тази чувствителност и да не я показват на другите. Те си внушават, че нищо не ги засяга. Ето защо тези хора изглеждат студени и безчувствени. Сред петте характера скованите са тези, които са най-склонни да скръстват ръце. По този начин те блокират областта на слънчевия сплит, за да не чувстват. Друг начин да не чувстваш, е да се обличаш в черно. По-горе споменах, че бягащият също обича да се облича в черно, но по друга причина – защото иска да изчезне. Хората, страдащи от двете травми – на отхвърляне и на несправедливост, обикновено имат и носят само черни или много тъмни дрехи. Скованият търси справедливостта и точността на всяка цена. Ставайки перфекционист, той ще се опитва винаги да бъде справедлив, убеден е, че ако това което прави или казва, е съвършено, то непременно ще бъде справедливо. Много му е трудно да разбере, че като постъпва съвършено – според собствените си критерии, в същото време може да бъде несправедлив. Този, който страда от несправедливост, е по-склонен да изпитва завист към тези, които имат повече от него и които, според него, не го заслужават. Може също така да бъде убеден, че другите му завиждат, когато той има повече. Ревността, която е различна от завистта, е преживявана повече от зависимия или от контролиращия. Зависимият ревнува, защото се страхува да не бъде изоставен, докато контролиращият ревнува от страх да не бъде предаден. Маската на скования се отличава с изправено тяло, сковано и възможно най-съвършено. Тялото е съвсем пропорционално, с изправени рамене, които имат същата ширина като ханша. Скованият също може да повишава теглото си през своя живот, но тялото му ще продължава да бъде съразмерно. Причината за качването на килограми при него е обяснена в предишната глава. Трябва да призная, че скованият най-много се страхува от напълняването. Той ще направи всичко, за да не надебелее. Именно той е този, който не приема да има коремче. Когато стои изправен, често си „гълта“ корема. В интерес на скованата жена е да приеме, че не е нормално жената да няма корем. Женското тяло трябва да бъде закръглено. Иначе не е женствено. Мъжете, също като жените, често имат хубави, кръгли задни части. Жените имат тънка талия. Скованите обичат вталените дрехи или обичат да носят колани, подчертаващи талията. Този вид хора смятат, че като си пристягат талията, която се намира в областта на слънчевия сплит (областта на емоциите), ще чувстват по-малко емоции. Това са изпълнени с живот хора, с динамични движения. Но жестовете им са сковани, не много гъвкави и показват твърдост, както когато даден скован човек се затруднява да отлепи ръцете си от тялото си, например. Кожата им е светла, а погледът блестящ, жив. Челюстите им са по-скоро стиснати, а вратът им е стегнат, прав и изразява гордост; често дори можем да видим нервите на врата, които изпъкват. Още съвсем млад скованият забелязва, че го ценят много повече за това, което прави, отколкото за това, което е. Дори и не винаги да е така, той е убеден в това. Ето защо бързо започва да постига успехи и да се оправя съвсем сам с всичко. Прави всичко по силите си, за да няма проблеми – дори и когато е затънал в тях, предпочита да каже, че няма, за да не чувства страданието, свързано с тях. Много е оптимистичен, понякога дори прекалено, убеден е, че като казва често „няма проблем“, трудните положения ще се разрешат по-бързо. Впрочем той прави всичко, за да ги разреши сам. Иска помощ единствено когато вече няма накъде. Скованият, също като контролиращия, често има проблем с липсата на време, но поради различни причини. Скованият няма достатъчно време, защото той прекалено много иска всичко да е съвършено, докато контролиращият няма време, защото е твърде зает да се бърка в работите на другите. Скованият също така не обича да закъснява, но често го прави, защото му отнема много време да се приготви. Когато скованият е убеден, че има право по отношение на някакъв авторитет или на някого, който се смята за авторитет в някаква материя, той ще се обосновава, докато му признаят правото. Страхува се от авторитета, защото като малък е разбрал, че той винаги е прав. Когато другите сякаш се съмняват в него и му задават много въпроси по повод на някаква ситуация, а той знае, че е бил почтен и справедлив, скованият го преживява като инквизиция и чувства несправедливост. Тъй като постоянно търси справедливостта, иска да е сигурен, че е достоен за това, което получава.В своите обяснения скованият се стреми всички подробности да бъдат точни, но изразите, които използва, далеч не винаги са толкова точни, защото лесно прекалява. Редовно използва думите „винаги“, „никога“ и „много“. Например скована жена казва на мъжа си: „Ти НИКОГА не си тук, ВИНАГИ си някъде другаде!“ Тя не осъзнава, че като се изразява по този начин, е несправедлива, защото много рядко някаква ситуация се възпроизвежда винаги или никога. За скования често всичко е много добро, много добре, много специално и т.н. Обаче не обича другите да използват тези думи. Когато те го правят, той ги обвинява, че прекаляват и не използват подходящата дума. Страхът да не сбърка е много силен у скования.Точно този страх да не се излъже кара скования човек често да се поставя в ситуации, в които трябва да прави избор. Колкото повече човек се страхува, толкова повече той привлича към себе си ситуации, отговарящи на този страх. Скованите хора са много взискателни към себе си в повечето области на живота си. Притежават голяма способност да се контролират, да си поставят задачи. В предишната глава видяхме, че контролиращият много обича да контролира това, което се случва около него. Що се отнася до скования, той до такава степен се стреми към съвършенство, че е склонен по-скоро да контролира себе си. Той става успешен човек и изисква толкова много от себе си, че и останалите започват да изискват много от него. Колко пъти съм чувала сковани жени да казват на хората около себе си: „Престанете да ме смятате за жена, която може всичко!“ В действителност, тези жени си говорят сами. Другите са около тях, за да им послужат като отражение и да могат да разберат до каква степен са взискателни към себе си. Скованият изпитва трудност също така не само да уважава границите си, но най-вече да ги опознае. Тъй като не отделя време да почувства дали това, което прави, отговаря или не на някаква потребност, често прави прекалено много неща и престава, едва когато вече се е преуморил. Впрочем на него му е трудно да поиска помощ. Предпочита да прави всичко сам, за да е съвършено. Именно поради тази причина скованият представлява типа, който е най-склонен да страда от бърнаут или професионално изтощение. Скованият обича хората около него да знаят какво е направил и какво има да прави. Контролиращият също постъпва по този начин, но не поради същата причина. Контролиращият иска да покаже, че е отговорен, докато скованият го прави, за да покаже, че заслужава награда. Така, когато плаща за лукс или за почивка, той не се чувства виновен. Надява се също така другите да сметнат за оправдано, че той се награждава. Нормално е човекът, страдащ от несправедливост, да е от типа хора, които най-често привличат към себе си несправедливи положения – според него. Всъщност дадена ситуация, която той преценява като несправедлива, е тълкувана по друг начин от човек, който не страда от тази травма. Ето един пример: преди известно време говорех с една жена, която беше страдала много от това, че е била най-голямото дете в своето семейство; винаги беше смятала за несправедливо, че трябва да помага на майка си, като се грижи за другите деца, и особено това, че трябва да бъде пример за тях. Други жени, обаче, са ми казвали, че са смятали за несправедливо това, че са били второ или трето дете, защото рядко имали нови дрехи, тъй като били принудени да износват дрехите на по-големите. Скованият често преживява стрес, защото си налага съвършенство във всичко. Контролиращият също преживява много стрес, но поради друга причина: той иска да успее. Иска на всяка цена да избегне провала от страх пред образа, който ще поднесе на другите, и от страх да не навреди на репутацията си. Човекът с маска на скован рядко боледува. Във всеки случай, дори и да го боли някъде, той ще започне да го чувства, едва когато положението му се влоши. Много е строг към тялото си. Той е от хората, които не чувстват, когато тялото им има нужда да изхвърли нещо, независимо дали соли или урина. От всички характери, той успява най-дълго да се контролира. Когато го почувства, то е, защото тялото му повече не може да се сдържа. Може да се удари, да се ожули и да си направи хубава синина, без да усети болка. Ако почувства някакво страдание в момента на удара, неговият механизъм за контрол се включва незабавно, което му дава огромна способност да скрие болката. Емоцията, която скованият преживява най-често, е гневът, особено спрямо самия себе си. Първата му реакция, когато е гневен, е да нападне някого другиго, дори и когато гневът му е насочен срещу него самия. Всъщност той е гневен на себе си, защото не е видял правилно или не е направил каквото трябва. Скованият е също така от типа хора, на които им е трудно да позволят да бъдат обичани, както и да обичат. Често той твърде много се замисля за това, което би желал да каже, или за белезите на обич, които би желал да покаже на тези, които обича. Често си обещава да го направи, когато ги види отново, но забравя, когато случаят се предостави. Така че минава за студен, необичен човек. Постъпвайки така, той е несправедлив към другите и най-вече към себе си, защото се лишава от възможността да изрази това, което наистина чувства. Тъй като е много чувствителен, скованият избягва физическия допир с другите. Този страх да не бъде докоснат или засегнат от други хора може да бъде достатъчно силен, така че да си създаде кожни проблеми. Най-силният страх на скования е СТУДЕНИНАТА. На него му е еднакво трудно да приеме както собствената си студенина, така и тази на другите. Прави всичко възможно да се покаже сърдечен. Впрочем той се смята за сърдечен и наистина не осъзнава, че другите могат да си мислят, че е безчувствен и хладен. Не осъзнава, че избягва да е в контакт със своята чувствителност, за да не покаже уязвимостта си. Не може да приеме тази хладност, защото това би означавало да допусне, че е безсърдечен, което означава да каже, че е несправедлив. В сексуалния си живот скованият обикновено изпитва затруднение да се отпусне, да почувства удоволствие. Има проблеми да изрази цялата нежност, която чувства. При все това, той е типът, който изглежда най-сексапилен. Скованите хора обичат да се обличат с прилепнали, секси дрехи и да бъдат много привлекателни физически. Що се отнася до храненето, скованият предпочита солените храни пред сладките. Обича също и всичко хрупкаво. Познавам хора, които изпитват удоволствие да хрупат ледчета. Обикновено се опитва да уравновеси правилно храненето си. Сред петте типа несъмнено той пръв ще избере да стане вегетарианец. Характеристики на травмата от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ Пробуждане на травмата: Между четири и шест годишна възраст с родителя от същия пол. Усърден и съвършен. Блокиране на индивидуалността. Маска: Скован. Тяло: Изправено, сковано и възможно най-съвършено. Много съразмерно. Закръглени задни части. Тънка талия, пристегната с дреха или колан. Сковани движения. Светла кожа. Стисната челюст. Изправен врат, издаващ гордост. Очи: Блестящ и жив поглед. Светли очи. Речник: „няма проблем“, „винаги/никога“, „много добро/много добре“, „много специално“, „именно“, „точно така“, „сигурно“, „нали?“. Характер: Перфекционист. Завистлив. Откъсва се от чувствата си. Усърден, за да бъде съвършен. Прекален оптимист. Жив, динамичен. Твърде често доказва правотата си. Трудно му е да поиска помощ. Може да се смее за нищо, за да прикрие чувствителността си. Глас сух и скован. Не допуска, че има проблеми. Съмнява се в изборите си. Сравнява се с най-доброто и с най-лошото. Трудност да получава. Смята за несправедливо да получава по-малко и за още по-несправедливо да получава повече от другите. Трудно му е да си достави удоволствие, без да се чувства виновен. Не зачита границите си, иска много от себе си. Контролира се. Обича реда. Рядко боледува, строг е към тялото си. Холеричен. Хладен и се затруднява да показва обичта си. Обича да изглежда секси. Най-голям страх: Студенината. Хранене: Предпочита солените храни пред сладките. Обича хрупкавите неща. Контролира се да не напълнява. Оправдава се и се срамува, когато изгуби контрол. Възможни болести: Бърнаут (професионално изтощение), липса на оргазъм (жена), преждевременна еякулация или импотентност (мъж), болести, завършващи на -ит като тендинит, бурсит, артрит и т.н., ревматични болки в шията, запек, хемороиди, спазми, кръвообращение, черен дроб, разширени вени, кожни проблеми, невроза, безсъние, лошо зрение. Източник – http://pettetravmi.blogspot.com/2014/02/6.html Моля,ако ви е харесала и ви е била полезна информацията,споделете я с други хора ! 4. Предателство – хората преживели предателство си слагат маската на „контролиращ“.
Можеш да предадеш някого или да преживееш предателство по много начини. Според речника „предавам“ означава „преставам да бъда верен на някого или на някаква кауза, изоставям или издавам някого“. Най-важното понятие, свързано с предателството, е вярност, обратното на предателство. Да бъдеш верен, означава да спазваш ангажиментите си, да бъдеш лоялен и предан. Можеш да се довериш на верния човек. Когато доверието е разрушено, човек страда от предателство. Тази травма се пробужда на възраст между две и четири години, в момента, когато се развива сексуалната енергия, която поражда Едиповия комплекс. Тази травма се преживява с родителя от противоположния пол. Душата, която иска да работи над тази травма, привлича към себе си родител, с когото ще има силна връзка на обич и голямо взаимно привличане, следователно силен Едипов комплекс. Душата, която се въплъщава с цел да излекува травмата си от предателство, си избира родители, които използват прелъстяването с детето и които са по-скоро съсредоточени върху себе си. С такъв вид родители детето е склонно да чувства, че те имат нужда от него и то иска най-вече родителят от противоположния пол да се чувства добре. Опитва се с всички средства да бъде специално за този родител. Един мъж, страдащ от травмата от предателство, ми разказваше, че когато бил малък, майка му и двете му сестри го карали да се чувства по-ценен, като му казвали, че той единствен успява да направи обувките блестящи по начина, по който той ги лъска, или да направи пода да блести, когато го мие и маже с паркетин. Така че когато изпълнявал тези две задачи, той се чувствал специален. Не разбирал, че по този начин позволявал да го манипулират чрез съблазняването. Ето един пример, доказващ как може в детството несъзнателно да се преживее предателство. Детето се чувства предадено от родителя си от противоположния пол всеки път, когато този родител не спази обещанието си или предаде доверието му. То преживява това предателство най-вече в своята любовна или сексуална връзка. Например опитът с кръвосмешението е преживяван като предателство в почти всички случаи на кръвосмешение. Детето преживява предателство всеки път, когато чувства, че родителят му от същия пол се чувства предаден от другия родител. Чувства го, сякаш лично на него му се е случило. Чувство на предателство може да бъде преживяно също така, когато малкото момиченце е поставено настрана от баща си в резултат от идването на бебе момче. Когато детето започне да преживява опитности, дължащи се на предателство, то си създава маска, за да се защити, също както в случаите с другите травми. Тази маска в случая е на КОНТРОЛИРАЩИЯ. Видът контрол, който той упражнява, не е мотивиран от същата причина, както контролът, упражняван от мазохиста. Мазохистът контролира, за да не се срамува или да не накара някого другиго да се срамува, докато контролиращият контролира, за да бди добре да спазва ангажиментите си, да бъде верен и отговорен или за да е сигурен, че другите спазват добре своите ангажименти. Контролиращият си създава тяло, което излага на показ силата, властта и което сякаш казва: „Аз съм отговорен, можете да ми се доверите“. Можем да разпознаем контролиращия мъж по хубавите рамене, по-широки от ханша. Понякога може да се случи така, че да няма голяма разлика между ширината на раменете и на ханша, но както казах в една от предишните глави, трябва да се довериш на интуицията си. Когато при пръв поглед даден човек излъчва повече сила в горната част на тялото си, това е знак за някого, който лесно страда от предателство. Ако обаче видиш мъж с красиви широки рамене, големи бицепси, издута гръд и носещ прилепнала фанелка, знай, че този мъж има по-дълбока травма от предателство. При контролиращата жена тази сила е съсредоточена по-скоро на равнището на ханша, задните части, корема и бедрата. Бричовете при жената също са част от тази травма. Обикновено долната част на тялото й е по-широка от раменете. Когато човекът има тяло във формата на круша, колкото по-подчертана е голямата част на крушата, толкова по-тежка е травмата от предателство. Все пак в известни случаи можем да наблюдаваме обратното явление. Мъжът може да има ханш и бедра, които да са по-широки от раменете, а жената може да има тяло на мъж, сиреч широки рамене и по-тесни ханш и бедра. Като цяло, хората, носещи маската на контролиращия, заемат своето място и са много физически присъстващи. Често от тях се излъчва едно вижте ме. Често се случва те да имат доста излишни килограми, но не може да се каже, че са дебели. Бихме ги определили по-скоро като силни хора. Погледнати в гръб, няма да ни се сторят дебели. Но погледнати отпред, тези хора – и мъжете, и жените – могат да имат издут корем. Това е техният начин да покажат силата си с издутия корем, който казва: „Аз съм способен“. Погледът им е интензивен и прелъстителен. Когато контролиращите гледат някого, те имат дарбата да го накарат да се чувства специален, важен. Те бързо виждат всичко. Интензивността на техния поглед им помага да видят с един поглед какво става наоколо. Контролиращият използва много очите си, за да държи другия на разстояние, когато е в отстъпление, или за да фиксира и проучва другия по начин, който смущава. По този начин той се предпазва да не покаже слабостта си, уязвимостта си или своето безсилие. Припомням ти, че когато даден човек притежава само една от споменатите характеристики, неговата травма не е толкова тежка. Разпознаваме областта, в която даден човек е контролиращ и се страхува да не бъде предаден, по частта от тялото, която е белег за сила или за власт. Например, когато жената или мъжът имат силен ханш и издаден корем – като добра защита – това показва гняв, изпитван спрямо противоположния пол и това най-вече на сексуално равнище. Възможно е човек да е изпитвал сексуален тормоз като малък или да е бил жертва на сексуално насилие, което обяснява тази форма на сексуална защита. Сред петте травми контролиращият е този, който има най-много очаквания спрямо другите, защото обича да предвижда всичко и по този начин всичко да контролира. Споменах в една от предишните глави, че зависимият също има множество очаквания по отношение на другите, но това са очаквания, които имат връзка с неговата потребност да му се помага и да бъде подкрепян поради травмата му от изоставяне. По този начин той се чувства важен. Очакванията на контролиращия спрямо другите имат за цел да проверят дали те правят добре това, което трябва да правят, или дали той може да им има доверие. Освен това той е по-умел, когато става въпрос да отгатне очакванията на другите. Често му се случва да каже или да отговори нещо в зависимост от очакванията на другите, без обаче да има намерението наистина да направи това, което е казал. Контролиращият е силна личност. Той утвърждава това, в което вярва, със сила и очаква другите да подкрепят и да се присъединят към неговите убеждения. Бързо си съставя мнение за другия човек или за някаква ситуация и е убеден, че има право. Утвърждава своята гледна точка категорично и на всяка цена иска да убеди другите. Често използва израза „Разбрали?“, за да е сигурен, че е добре разбран, убеден е, че когато другият човек го разбира, то той е съгласен с него, което, за жалост, не винаги е така. Правила съм проверка с много контролиращи хора дали си дават сметка до каква степен се опитват да ме убедят, когато изразяват пред мен мнението си, и те не го забелязваха. Всички маски имат една обща точка: в момента, когато човекът носи маска, той не го осъзнава. За сметка на това обаче, хората наоколо много по-лесно забелязват маската, която този човек носи. Контролиращият човек прави всичко възможно да не попада в ситуации на сблъсък, в които няма да има контрол. Когато се окаже заедно с хора, които смята за бързи и силни, ще се оттегли от страх, че няма да може да се изправи срещу тях. Контролиращият е бърз в действията си. Той разбира или иска да разбере бързо и му е трудно, когато някой отделя много време, за да обясни или да разкаже нещо. Често прекъсва и отговаря още преди събеседникът му да е свършил. Ако обаче някой друг посмее да се отнесе по същия начин с него, той ще каже твърдо: „Остави ме да довърша, не съм свършил да говоря!“ Той има много таланти и бързо се изявява. Така че проявява твърде малко търпение към по-бавните хора. Трябва да полага усилия, за да се държи спокойно с тях. Често това е случай, в който се опитва да контролира другите. Например да се движи с кола след друг шофьор, който кара бавно, го прави нетърпелив и често го вбесява. Що се отнася до контролиращия родител, той ще изисква от децата си да са бързи и да научават всичко много бързо. Същото е и когато се отнася до него. Сред петте характера контролиращият е този, който познава най-много висоти и спадове в настроението си. В даден момент може да е изпълнен с любов и внимание, а в следващия – да изпадне в гняв поради нещо съвсем дребно. Хората около него не знаят как да му угодят. Другите често преживяват подобен род поведение като предателство. Следователно контролиращият трябва да работи над търпението и толерантността си, особено когато възникнат ситуации, които му пречат да работи или да прави каквото и да било по своя начин и според своите очаквания. Контролиращият е склонен да „мисли в бъдеще време“, сиреч да се опитва да предвижда всичко в бъдещето. Неговата умствена дейност е много активна. Колкото по-силна е травмата, толкова повече той иска да има контрол над всичко, за да избегне страданието от предателство и толкова повече му се иска да предвиди бъдещето. Най-големите неудобства от подобно поведение са в това, че той иска всичко да стане както го е предвидил и е изпълнен с очаквания относно бъдещето. Контролиращият обича да пристига по-рано, за да си осигури контрола над всичко. Не обича да закъснява и не може да търпи хората, които закъсняват, макар че това му дава още една възможност да ги контролира, като се опитва да ги промени. Става нетърпелив, ако завърши някаква задача със закъснение или когато някой друг му е обещал да свърши нещо и го предаде със закъснение. Трудно му е да повери някаква задача на някого другиго и да му има доверие. Постоянно ще проверява дали всичко върви според очакванията му. Изпитва трудност и когато трябва да покаже на някого как да направи нещо, а другият схваща бавно. Той няма време за губене.Тъй като се смята за твърде работлив и отговорен, контролиращият трудно приема мързела. Според него човек може да мързелува, само след като преди това е изпълнил всички задачи, за които е отговорен. Да види друг човек, че нищо не прави, особено от противоположния пол, го дразни невъобразимо. Отнася се с него като с мързеливец и трудно му се доверява. Освен това, контролиращият е много чувствителен, но тази чувствителност не проличава много, тъй като той е прекалено зает да показва силата си. Видяхме в предишните глави, че зависимият се грижи за другите, за да си осигури тяхната подкрепа и поддръжка, и че мазохистът постъпва по същия начин, за да бъде добър човек и да не причини срам на никого. От своя страна, контролиращият се занимава с работите на другите, за да не страда от предателство или за да е сигурен, че останалите ще отговорят на неговите очаквания. Ако виждаш, че си от типа човек, който смята, че е отговорен да подрежда живота на тези, които обича, ти препоръчвам добре да разгледаш мотивацията си. Егото на контролиращия лесно взема надмощие, когато някой го порицава за това, което прави, защото не обича да бъде надзираван, особено от друг контролиращ. Изпитва силни затруднения с авторитарните личности, защото смята, че те искат да го контролират. Той намира основание за това и винаги изтъква някаква добра причина, за да направи нещата по свой начин. Доста трудно допуска страховете си и не иска да говори за слабостите си. Впрочем още много млад контролиращият започва да казва: „Аз съм способен, остави ме да го направя сам“. Иска да прави нещата по свой начин, но обича другите да го признават, да го поздравяват и най-вече да забелязват това, което прави. Не иска да показва своята уязвимост от страх, че някой може да се възползва от нея и да го контролира. Когато някой се опита да убеди контролиращия в някаква нова идея, той лесно става скептичен. Най-трудното нещо за него е да бъде хванат с изненада, да не е имал време да се подготви. Като не е готов, той рискува да изгуби контрола и следователно да бъде контролиран. Контролиращият много бързо започва да третира другите като лицемерни, поради голямото си недоверие. Обаче със своето манипулативно поведение много често той самият може да бъде преценен като лицемерен. Например, когато нещата не вървят, както му се иска на него, това го разгневява и той може да говори зад гърба на съответния човек с всеки, който би искал да го изслуша. В този момент не разбира, че той самият е лицемерен. Контролиращият изпитва ужас да го лъжат. Той ще каже: „Предпочитам да ме ударят, отколкото да ме излъжат“. Самият той често лъже, но за него това не са лъжи. Лесно намира добри основания, за да деформира истината. Лъжите му, които обикновено са по-изкусни, са необходими, мисли той, за да постигне своите цели или за да се обоснове. Трябва да добавя, че в една двойка, в която единият от партньорите е контролиращ, а другият – зависим, първият най-често е зависим от слабостта или зависимостта на другия. Той мисли, че е силен, понеже контролира другия, но всъщност той изпитва просто друга форма на зависимост. Когато двама контролиращи живеят заедно, това е по-скоро връзка на власт. Контролиращият изпитва също така страх от ангажирането и това се дължи на още по-голям страх: страхът от неспазване на ангажимента. Той смята, че да не удържиш на думата си и да не спазиш ангажимента си, са синоними на предателство. Така че се смята задължен да държи на думата си и ако поеме много ангажименти, ще се чувства като затворник. Много хора, които страдат от предателство, са страдали поради факта, че родителят от противоположния пол не е спазил ангажимента си според очакванията, които детето е имало по отношение на един идеален родител. Най-големият страх на контролиращия е РАЗДЕЛЯНЕТО във всичките му форми. Това е типът личност, който най-тежко преживява раздялата на дадена двойка, както и каквато и да било форма на разделяне. За контролиращия това е сериозно поражение. Ако раздялата идва от него, той се страхува да не предаде другия и да не го обвиняват като предател. Освен това, раздялата му припомня, че не е имал контрол над връзката. Обаче изглежда, че контролиращите са тези, които най-често преживяват раздели, скъсвания. Ако ги е страх да се ангажират, то е също така и защото ги е страх от раздялата. Този страх ги кара да привличат към себе любовни връзки, в които партньорът не е свободен да се обвърже. Друг голям страх на контролиращия е ОТКАЗЪТ. За него да му бъде отказано, означава да бъде предаден. Но той не осъзнава колко много пъти е отказвал на другите, като ги е отстранявал от живота си. Например не би искал да даде втора възможност на някого, в когото е изгубил доверие. Много често дори няма да иска да говори с него. Когато е ядосан и особено когато нещата не вървят според неговите очаквания, той лесно може да обърне гръб на някого посред разговор или да му затвори телефона под носа, ако става дума за телефонен разговор. Вече споменах, че трудно приема подлостта, лъжата и лицемерието. Отрича всеки човек, който се държи по този начин. Това отричане се проявява често като следствие от раздяла. Що се отнася до храненето, контролиращият е склонен да яде бързо, тъй като няма време за губене. Когато е силно погълнат от важна задача, той лесно може да забрави да се храни. Дори казва, че яденето не е важно за него. Но пък когато реши да се храни, ще яде много и ще се наслаждава на храната. Може дори да изгуби контрол и да изяде много повече от това, от което тялото му се нуждае. Сред петте типа характери той е този, който слага подправки и сол на храната си по свой вкус. Характеристики на травмата от ПРЕДАТЕЛСТВО Пробуждане на травмата: Между две и четири годишна възраст с родителя от противоположния пол. Нарушено доверие или очаквания без отговор в любовната/сексуалната връзка. Манипулиране. Маска: Контролиращ. Тяло: Показва сила и власт. При мъжа – рамене, по-широки от ханша. При жената – ханш, по-широк от раменете. Изпъкнала гръд. Изпъкнал корем. Очи: Напрегнат, прелъстителен поглед. Очи, които бързо виждат всичко. Речник: „разделен“, „разбра ли въпроса?“, „способен съм“, „остави ме да го направя сам“, „знаех го“, „довери ми се“, „нямам му доверие“. Характер: Смята се за много отговорен и силен. Стреми се да бъде специален и важен. Не спазва ангажиментите и обещанията си или се мъчи да ги спазва. Лесно лъже. Манипулатор. Прелъстител. Има много очаквания. С променливо настроение, убеден, че е прав и се опитва да убеди другия. Нетърпелив. Нетърпящ. Разбира и действа бързо. Прави всичко, за да бъде забелязан. Артист. Лесно се доверява. Не показва уязвимостта си. Скептичен. Страх от неангажиране. Най–голям страх: Разпадане; раздяла; отказ. Хранене: Добър апетит. Яде бързо. Добавя сол и подправки. Може да се контролира, когато е зает, но после губи контрола. Възможни болести: Болести на контрола и на загубата на контрол, агорафобия, спазмофилия, храносмилателна система, болести, завършващи на -ит, херпес на устата. Източник – http://pettetravmi.blogspot.com/2014/02/5.html Моля,ако ви е харесала и ви е била полезна информацията,споделете я с други хора ! |
Архив
May 2021
Категории
All
|