Преди да преминем към описанието на етапите на лекуване на всеки тип от травмите и маските, държа да споделя с теб наблюденията, които съм извършила относно начина, по който всеки един тип говори, сяда, танцува и т.н. Тези неща осветляват разликите в поведенията, свързани с маските.
В зависимост от маската, начинът на говорене и гласът са различни. • Бягащият има угаснал, слаб глас. • Зависимият използва детска интонация и плачлив тон. • Мазохистът често се преструва, че изразява чувства с гласа си, за да мине за заинтересован човек. • Скованият говори по-скоро механично и сковано. Контролиращият има силен глас, който се чува далеч. Ето сега начинът, по който танцува всеки един тип характер: • Бягащият не обича особено да танцува. Когато го прави, се движи малко и някак безлично, за да не го забележат. От него се излъчва едно Не ме гледайте много. • Зависимият предпочита танците по двойки, защото те му предоставят случая да се прилепи към партньора си. Понякога изглежда така, сякаш се е увесил на другия. Това, което се излъчва от него, е Вижте колко ме обича партньорът ми. • Мазохистът много обича да танцува и го използва, за да изрази своята чувственост. Той танцува заради удоволствието от танцуването. Това, което се излъчва от него, е Вижте до каква степен мога да бъда чувствен. • Контролиращият заема много място. Обича да танцува и го използва, за да прелъстява. За него това е преди всичко възможност да бъде гледан. От него се излъчва Гледайте ме. • Скованият танцува много добре и притежава чувство за ритъм, независимо от сковаността на краката му. Внимава да не сгреши. От всички типове, той най-често взема уроци по танци. Много скованите са сериозни, държат се изправени и сякаш броят стъпките си, докато танцуват. Това, което се излъчва от него, е Вижте колко добре танцувам. Какъв вид кола предпочиташ? Следващото описание ти показва каква личност в теб влияе на избора ти: • Бягащият обича автомобил в тъмни цветове, които минават незабелязани. • Зависимият предпочита комфортна кола, различна от нормите. • Мазохистът избира малка кола, в която е на тясно. • Контролиращият си купува мощен автомобил, който ще бъде забелязан. • Скованият предпочита класическа кола, от известна марка, защото иска да знае за какво си дава парите. Можеш да приложиш тези характеристики към други категории покупки, както и към начина на обличане. Начинът, по който сяда, показва какво става у даден човек, докато говори или слуша. • Бягащият сяда така, че да изглежда съвсем малък на своя стол и много обича да си крие стъпалата под бедрата. Като не е стъпил на земята, може да избяга по-лесно. • Зависимият се размазва на стола си или се подпира на нещо, като например на облегалката на стола си и на съседния фотьойл. Горната част на гърба му е приведена напред. • Мазохистът сяда с разтворени крака. Тъй като в повечето случаи си избира стол или фотьойл, който не е като за него, изглежда така, сякаш не му е комфортно. • Контролиращият сяда и си накланя тялото назад със скръстени ръце, когато слуша. Когато говори, се навежда напред, за да убеди по-добре събеседника си. • Скованият сяда хубаво изправен. Може да стигне дотам, че да притисне краката си един към друг, на една линия с тялото, което подчертава строгата му стойка. Когато си кръстоса краката или ръцете, то е, за да не чувства това, което се случва. Първият етап от излекуването на травмата се състои в това да я разпознаеш и да я ПРИЕМЕШ, без да е необходимо да се съгласяваш с факта, че тя е тук. Да я приемеш, означава да я погледнеш, да я наблюдаваш, като знаеш, че това, че имаш още неща да оправяш, е част от опитността да бъдеш човек. Това, че нещо все още ти причинява болка, не означава, че ти си лош човек. Това, че си бил способен да си създадеш маска, за да не страдаш, е било геройска постъпка, проява на любов към самия себе си. Тази маска ти е помогнала да оцелееш и да се приспособиш към семейната среда, която сам си избрал преди да се превъплътиш. Истинската причина, поради която се раждаме в дадено семейство или сме привлечени от хора, които имат същите травми като нас, е, че в началото ни харесва това, че другите са като нас. Успяваме да не се смятаме за чак толкова лоши. След известно време започваме да откриваме недостатъците на другите и вече не ги приемаме такива, каквито са. Така че се опитваме да ги променим, като не осъзнаваме, че това, което не приемаме у другите, са частите от нас самите, които не искаме да видим от страх, че ще трябва да се променим. Смятаме, че трябва да се променим, а всъщност трябва да оздравеем. Ето защо познаването на нашите травми е толкова полезно, защото това ни позволява по-скоро да оздравеем, вместо да искаме да се променяме. Освен това, спомни си, че всяка една от тези травми произтича от натрупване на житейски опит, произтичащ от няколко последователни минали живота и че е съвсем нормално да ти е трудно отново да се изправиш срещу тях в този живот. Като не си успял в предишните животи, не можеш да очакваш това да стане сега, като си кажеш просто: „Искам да оздравея“. Обаче това желание и решението да излекуваш травмите си са първите стъпки към състраданието, търпението и търпимостта към самия себе си. Тези качества, които същевременно развиваш и към другите, са подаръци, които пътят към излекуването ти поднася. Сигурна съм, че четейки предишните глави, си открил травмите на твоите близки. Може би това ти е помогнало по-добре да разбереш тяхното поведение, което означава да проявяваш по-голяма търпимост към тях. Както вече казах, важно е да не се хващаш за думите, използвани за идентифицирането на травмите или на маските. Ти можеш например да преживееш отхвърляне и да се почувстваш предаден, изоставен, унижен или да го възприемеш като несправедливост. Някой може да бъде несправедлив към теб и това може да те накара да се чувстваш отхвърлен, унижен, предаден или изоставен. Както можеш да видиш, важен е не преживеният опит, а това, което чувстваш в резултат на този опит. Ето защо е толкова важно за да опознаеш травмите си, да направиш справка с описанието на характеристиките на физическото тяло, преди да погледнеш поведенческите характеристики. Тялото никога не лъже. То отразява това, което се случва в плана на емоционалното и умственото. Препоръчвам ти да препрочетеш по няколко пъти физическото описание на всяка травма, за да уловиш добре разликите между тях. Държа да уточня, че има разлика между това да имаш маска на зависим и да страдаш от емоционална зависимост. Не само хората, които имат травма от изоставяне, сиреч маска на зависим, страдат от емоционална недостатъчност. Всеки човек, независимо каква е травмата, от която страда, може да бъде зависим на емоционално равнище. Защо? Защото ставаме емоционално зависими, когато страдаме от емоционална недостатъчност, а страдаме от емоционална недостатъчност, когато не се обичаме достатъчно. Така че търсим любовта на другите, за да успеем да се убедим, че можем да бъдем обичани. Всяка маска именно затова е тук, за да ни покаже, че ние си пречим да бъдем каквито сме, за люто не се обичаме достатъчно. Всъщност, спомни си, че всички поведения, свързани с всяка една от маските, представляват реакции, а не поведения, основани на обичта към себе си. Преди да продължим нататък, да обобщим обясненията от петте предишни глави, отнасящи се до родителя, с когото обикновено се преживява всяка една от травмите. Това е важно, за да успеем да ги излекуваме. • ОТХВЪРЛЯНЕТО СЕ ПРЕЖИВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ СЪЩИЯ ПОЛ. Следователно бягащият се чувства отхвърлен от хората от същия пол като неговия. Той ги обвинява, че го отхвърлят и изпитва по-голям гняв по отношение на тези хора, отколкото към себе си. Когато обаче преживява ситуация на отхвърляне с човек от противоположния пол, той отхвърля самия себе си. Така че това го кара да преживява повече гняв спрямо самия себе си. Много е възможно също така това, което той смята за отхвърляне в този житейски опит (с хората от противоположния пол), да е по-скоро изоставяне. • ИЗОСТАВЯНЕТО СЕ ПРЕЖИВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ ПРОТИВОПОЛОЖНИЯ ПОЛ. Следователно зависимият се чувства изоставен с лекота от хората от противоположния пол и е склонен да обвинява тях, вместо да обвинява себе си. Когато преживява житейски опит на изоставяне с човек от същия пол, той обвинява себе си, смятайки, че не е обръщал достатъчно внимание на другия или че не е могъл да му обърне онова внимание, което другият е заслужавал. Често се случва това, което той смята за изоставяне, преживяно с хората от същия пол, да е било по-скоро отхвърляне. ОБИКНОВЕНО УНИЖЕНИЕТО СЕ ПРЕЖИВЯВА С МАЙКАТА, независимо дали става дума за мъж или жена. Така че мазохистът лесно се чувства унижен от хората от женски пол. И е още по-склонен да ги обвинява. Ако преживява някакъв житейски опит на унижение с някого от мъжки пол, той обвинява себе си и изпитва срам от поведението си или от мислите си по отношение на другия. По изключение тази травма може да се преживее с бащата, ако той се е грижел за физическите нужди на детето, ако той го учел как да се пази чисто, как да яде, как да се облича и т.н. Ако това е твоят случай, трябва да преобърнеш написаното по-горе, като размениш женския и мъжкия пол. ПРЕДАТЕЛСТВОТО СЕ ПРОЯВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ ПРОТИВОПОЛОЖНИЯ ПОЛ. Следователно контролиращият лесно се чувства предаден от хората от противоположния пол и е склонен да ги обвинява за своята болка или за своите емоции. Когато преживява опитност на предателство с човек от същия пол, той по-скоро се самообвинява и се сърди на себе си за това, че не е видял навреме случващото се, за да го предотврати. По-вероятно е това, което смята за предателство от страна на хората от същия пол, да е по-скоро опит, който активира травмата му от несправедливост. • НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА СЕ ПРЕЖИВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ СЪЩИЯ ПОЛ. Следователно скованият страда от несправедливост с хората от същия пол и ги обвинява, че са несправедливи към него. Ако преживява ситуация, която смята за несправедлива, с човек от противоположния пол, той не обвинява другия, а по-скоро себе си, че е бил несправедлив или пък некоректен. Има голяма вероятност тази несправедливост, преживявана с хората от противоположния пол, да е по-скоро предателство. Може да развие дори убийствен гняв, ако страда много. Колкото повече болка причиняват тези травми, толкова е по-нормално и човешко да се сърдим на родителя, когото смятаме за отговорен, че ни е накарал да страдаме. По-късно прехвърляме тази злоба или омраза върху хората от същия пол като този на родителите, които обвиняваме, че са ни причинили болка. Нормално е за малкото момче, например, да мрази баща си, от когото винаги се е чувствало отхвърлено. По-късно то ще прехвърли тази омраза върху мъжете или върху своя син, от когото също ще се чувства отхвърлен.Освен това ние несъзнателно се сърдим на този родител за това, че има същата травма като нас. Спомни си: ние носим маските си, за да се защитаваме, само когато се страхуваме да не страдаме, да не преживеем отново дадена травма. Всички поведения, описани в предишните глави, се използват само когато носим маските си. Щом маската заеме мястото си, ние вече не сме такива, каквито сме, а приемаме по-скоро поведението, свързано с носената маска. Идеалното положение е да успеем бързо да разпознаем маската, която току-що сме сложили, за да идентифицираме травмата, която се опитваме да скрием, и да го направим без да се осъждаме и без да се критикуваме. Може да се случи да смениш маската си един или няколко пъти в продължение на един и същ ден или може да си от тези, които носят една и съща маска с месеци, дори години, преди дадена травма да излезе на повърхността. В момента, в който си дадеш сметка, бъди щастлив, че си я забелязал и благодари на случая или на човека, докоснал травмата ти, защото това ти позволява да видиш, че тя все още не е излекувана. Поне си го осъзнал. По този начин си даваш правото да бъдеш човек. Особено е важно да си позволиш да отделиш необходимото време, за да оздравееш. Когато успееш редовно да можеш да си казваш: „Ето, сложих тази маска, точно затова реагирах по този начин“, твоето оздравяване ще бъде доста напреднало. Припомням ти, че никога досега не съм срещала човек, който да има всички споменати характеристики на дадена маска. Описанието на характера на всяка маска трябва да ти помогне да се разпознаеш в някои от поведенията, свързани с твоята травма. Сега ще обобщя начина, по който да разбереш дали ти или друг човек е сложил маска, за да се предпазва. • Когато травмата ти от ОТХВЪРЛЯНЕ е активирана, ти слагаш маската на бягащ. Тя те кара да искаш да избягаш от ситуацията или от човека, с които смяташ, че ще преживееш отхвърляне от страх да не се паникьосаш и да се почувстваш безсилен. Тази маска може също така да те убеди да станеш възможно най-невидим, отдръпвайки се в себе си, като не казваш и не правиш нищо, което би могло да доведе до отхвърляне от страна на другия. Тази маска те кара да смяташ, че не си достатъчно важен, за да заемаш своето място, че нямаш правото да съществуваш наравно с другите. • Когато травмата ти от ИЗОСТАВЯНЕ е оживена, ти носиш маската на зависим. Тази маска те кара да станеш като малко дете, което има нужда и търси внимание, като плаче, хленчи или е подчинено на това, което се случва, защото смяташ, че не можеш да се справиш сам. Тази маска те кара да правиш пируети, за да избегнеш да бъдеш изоставен или за да получиш повече внимание. Може дори да успее да те убеди да се разболееш или да станеш жертва на различни проблеми, за да получиш желаната подкрепа и поддръжка. • Когато е пробудена травмата от УНИЖЕНИЕ, ти си налагаш маската на мазохист. Тя ти помага да забравиш нуждите си, за да можеш да мислиш само за нуждите на другите, като станеш добър човек, щедър, винаги готов да направиш услуга, дори отвъд границите ти. Правиш така, че да поемеш на своя гръб отговорностите и ангажиментите на тези, които сякаш се затрудняват да изпълняват това, което трябва да правят, и то още преди те да са те помолили да им помогнеш. Правиш всичко, за да бъдеш полезен, и всичкото това, за да не се чувстваш унижен, принизен. По този начин постигаш да не си свободен, което е много важно за теб. Всеки път, когато действията или постъпките ти са мотивирани от страха да не изпиташ срам от себе си или да не се почувстваш унижен, това е знак, че носиш маската си на мазохист. Когато преживяваш травмата от ПРЕДАТЕЛСТВО, носиш маската на контролиращ, която те кара да станеш недоверчив, скептичен, предпазлив, авторитарен и нетърпим и причината за това са твоите очаквания. Правиш всичко, за да покажеш, че си силен човек и че не се оставяш лесно да те излъжат или измамят, особено когато носиш отговорност за другите. Тази маска те кара да правиш всякакви пируети, за да избегнеш да изгубиш репутацията си, до степен дори да излъжеш. Забравяш своите нужди и правиш каквото трябва, за да мислят другите, че си човек, на когото може да се има доверие. Тази маска те кара също така да си придаваш вид на човек, сигурен в себе си, дори и да нямаш доверие в себе си и да поставяш под въпрос своите решения и действия. Когато е отприщена травмата от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ, ти слагаш маската на скован, която прави от теб студен човек, рязък и сух на равнището на тона и на движенията. Също като поведението ти, и тялото ти става сковано. Тази маска те кара да станеш и прекален перфекционист и те принуждава да преживяваш много гняв, нетърпение, критика и нетърпимост по отношение на самия теб. Ставаш много взискателен и не зачиташ границите си. Всеки път, когато се контролираш, сдържаш и си груб към себе си, това също е знак, че си сложил маската си на скован. Ето няколко примера, за да докажем до каква степен понякога човек може да причини зло на себе си. • Този, който страда от отхвърляне, подхранва своята травма всеки път, когато гледа на себе си като на нищожество, негоден за нищо, човек, който не предизвиква никаква разлика в живота на другите, както и всеки път, когато бяга от някаква ситуация. Този, който преживява изоставяне, подхранва травмата си всеки път, когато изоставя някакво намерение, което му е било близко на сърцето, когато се остави да падне, когато не се грижи достатъчно за себе си и не си дава вниманието, от което има нужда. Кара другите да се страхуват, понеже се вкопчва прекалено много в тях, и по този начин прави така, че да ги изгуби и отново да се окаже сам. Кара тялото си да страда много, като си създава болести, за да привлече вниманието. Този, който страда от унижение, подхранва травмата си всеки път, когато се принизява, когато се сравнява с другите, смалявайки се, когато се обвинява, че е дебел, че не е добър, че му липсва воля, че е използвач и т.н. Унижава се като носи дрехи, които подчертават недостатъците му, и освен това ги цапа. Кара тялото си да страда, като му дава прекалено много храна за смилане и поглъщане. Кара се да страда, като поема върху себе си отговорностите на другите, което го лишава от свободата му и от време за самия себе си. Този, който преживява предателство, поддържа травмата си, като лъже себе си, като се кара да вярва в неверни неща и не спазва ангажиментите към самия себе си. Наказва се като прави всичко сам, защото няма доверие на другите и не моя е да разчита на никого. Или пък когато го прави, е толкова зает да проверява какво правят другите, ч е се лишава от много време, което може да посвети на себе си. • Този, който страда от несправедливост, облагодетелства травмата си като е прекалено взискателен къмсебе си. Не зачита границите си и си причинява много стрес. Несправедлив е към себе си, защото се критикува и му е трудно да види добрите си качества, както и това, което прави добре. Страда, когато вижда само това, което той не е направил, или грешката, която е била допусната от него. Причинява си страдание, тъй като му е трудно д а си достави удоволствие. В първата глава споменах, че преминаваме през четири етапа, когато създаваме дадена маска. Първият е този, в който сме такива, каквито сме. Вторият се състои в това да почувстваме болка, откривайки, че не можем да бъдем каквито сме, защото това не интересува възрастните около нас. За жалост възрастните не осъзнават, че детето се опитва да открие кой е, и вместо да го оставят да бъде каквото е, те се стараят още повече да повтарят на детето какво трябва да бъде. Третият етап представлява бунт спрямо преживяната болка. Именно в този момент детето започва да прави кризи и да се съпротивлява на родителите си. Последният етап – примирението – е този, в който решаваме да си създадем маска, за да се опитаме да не разочароваме другите и най-вече за да не преживяваме отново страданието, което е резултат от факта, че не сме били приети, когато сме били такива, каквито сме. Лечението ще бъде завършено, когато успееш да върнеш назад тези четири етапа, като започнеш от четвъртия и се връщаш към първия – този, в който отново ще станеш какъвто си. В този процес първото нещо, което трябва да направиш, е да осъзнаеш каква маска носиш. Ще успееш благодарение на петте глави, описващи всяка една от травмите. Вторият етап се преживява, когато изпиташ съпротива при четенето на тези глави или когато почувстваш съпротива да приемеш своята отговорност, предпочитайки да обвиняваш другите за твоите страдания. Кажи си, че е нормално за всеки човек да се съпротивлява, когато открие аспектите в себе си, които не харесва. Този етап се преживява различно от всеки един. Някои проявяват повече бунт и съпротива от други. Интензивността на твоя бунт зависи от твоята степен на приемане и откритост, както и от степента на твоята травма в момента, когато осъзнаеш какво става в теб. Третият етап е този, в който трябва да си дадеш правото да си страдал и да си се сърдил на единия от родителите си или и на двамата. Колкото повече усещаш страданието, което детето в теб е преживяло, толкова повече съчувствие към него ще проявиш и толкова в по-голяма дълбочина ще бъде проведен този етап. Също така през този етап ще стане и твоето отпускане по отношение на родителите ти, като проявиш съчувствие към тяхното собствено страдание. Накрая, четвъртият етап е този, в който си връщаш собствения вид, този, в който преставаш да смяташ, че все още имаш нужда да носиш своите маски, за да се защитаваш. Приемаш, че животът е изпълнен с опитности, които служат, за да разбереш кое е благотворно и интелигентно за теб. Точно това се нарича ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ. Тъй като любовта има голяма сила за лекуване и за нов прилив на енергия, приготви се да наблюдаваш много промени в живота си: на равнището на отношенията ти с другите, както и на физическо равнище, сиреч оздравявания и промени във физическото ти тяло. Спомни си, че да се обичаш означава да си дадеш правото да бъдеш такъв, какъвто си в момента и да се приемаш, дори и да причиняваш на другите това, за което ги упрекваш. Любовта няма нищо общо с това, което правиш, или това, което притежаваш. Да се обичаш, това е да си дадеш правото понякога да нараняваш другите, като ги отхвърляш, изоставяш, унижаваш, предаваш или като си несправедлив към тях, въпреки себе си. Ето един важен етап по пътя към излекуването на твоите травми. Истинската любов е житейският опит да бъдеш такъв, какъвто си. За да достигнеш по-бързо до този етап, ти препоръчвам в края на всеки ден да си правиш равносметка на това, което ти се е случило. Открий маската, която е надделяла, като те е накарала да реагираш при дадена ситуация или ти е диктувала поведението ти към другите или към теб самия. Отдели след това време да отбележиш наблюденията си, без да забравяш най-вече да си запишеш как си се почувствал. За да завършиш, прости си, като си дадеш правото да си използвал тази маска, знаейки, че в този момент искрено си вярвал, че това е бил единственият начин да се защитиш. Припомням ти, че да се чувстваш виновен и да се обвиняваш е най-доброто средство да продължаваш да реагираш по същия начин, когато се появи сходна ситуация. Никаква промяна не е възможна без приемане. По какъв начин можеш да разбереш, че изживяваш в пълнота това приемане? Когато разбереш, че поведението ти, което току-що е засегнало някого другиго или теб самия, е част от това да си човек и че приемаш да понесеш последиците от него, каквито и да са те. Това понятие за отговорност е изключително важно, за да се приемеш напълно. Фактът, че си човек, означава, че не можеш да се харесваш на всички и че имаш правото да проявяваш някои човешки реакции, които могат да не се харесат на другите: приеми се, без да се осъждаш или да се критикуваш. Следователно приемането е ключовият елемент за привеждане в действие на излекуването. Всъщност ще откриеш за голяма своя изненада, че колкото повече си признаваш правото да предаваш, отхвърляш, изоставяш, унижаваш, да бъдеш несправедлив, толкова по-малко ще го правиш! Изумително, нали? Ако следваш наставленията ми от известно време насам, няма да си учуден. В противен случай не искам от теб да ми вярваш или да ме разбираш, защото това понятие не може да бъде разбрано с ума. То трябва по-скоро да бъде експериментирано. Повтарям този голям духовен закон за любовта във всичките ми книги, ателиета и лекции, защото той трябва да бъде чут много пъти, преди да бъде усвоен. Давайки си правото да причиняваш на другите това, което се страхуваш да не преживееш самият ти, до степен, че да си създадеш маски, за да се защитаваш, ще ти бъде много по-лесно да признаеш правото на другите да постъпват по същия начин и понякога да имат поведения, които събуждат твоите травми. Да вземем за пример баща, който решава да лиши от наследство едната от дъщерите си, която напълно се е разбунтувала срещу него. Тя не е искала да учи и да стане „преуспял човек“, както е очаквал той от нея, предвид на големия й талант. Тя може да възприеме това решение като предателство, изоставяне, отхвърляне, унижение или несправедливост. Всичко зависи от това какво има да оправя тя на Земята в този живот. Познавах една млада жена, която преживя подобен житейски опит и го почувства като предателство, защото никога не беше и помисляла, че баща й може да стигне дотам. Надяваше се по-скоро баща й да я приеме с нейните избори, като в крайна сметка допусне, че тя има правото да прави каквото пожелае с живота си. Единственото средство за нея е да излекува тази травма и да престане да привлича към себе си ситуации, в които преживява предателство с мъжете в своя живот и на първо място да осъзнае, че баща й също се е почувствал предаден от нея. Фактът, че дъщеря му не е отговорила на неговите очаквания, за него е форма на предателство. Той може да си каже, че след всичко, което е направил за нея, тя би трябвало да е признателна, да стане по-отговорна жена и да бъде неговата чест и гордост. Той също се е надявал един ден тя да се върне и да му каже, че е имал право и да му се извини. Това, което се случва между бащата и неговата дъщеря, ни показва, че този мъж е преживял същия вид предателство със собствената си майка и че и тя също го е изпитала с него. Като проверим това, което нашите родители са преживели като по-млади, забелязваме, че историята се повтаря от поколение на поколение и това ще продължи, докато не се осъществи истинска прошка. Това ни помага да проявяваме повече съчувствие и разбиране по отношение на нашите родители. Когато откриеш своите травми, силно ти препоръчвам да провериш с твоите родители дали са познали същите травми. Спомни си, че те може би няма да са преживели опитности, идентични с твоите, но че по-скоро са почувствали същите травми и са обвинявали родителите си за същите неща като теб. Ето няколко средства, които ще ти покажат, че твоите травми наистина са на път да бъдат излекувани. • Твоята травма от ОТХВЪРЛЯНЕ е на път да бъде излекувана, когато започнеш все повече и повече да заемаш своето място, когато посмееш да се утвърждаваш. Освен тона, ако някой сякаш забравя, че съществуваш, ти можеш все пак да се чувстваш добре в кожата си. Случват ти се все по-малко ситуации, в които се страхуваш да не се паникьосаш. • Твоята травма от ИЗОСТАВЯНЕ е на път да бъде излекувана, когато започнеш да се чувстваш добре, дори и да си сам, и започнеш да търсиш по-малко внимание. Животът не е така драматичен. Имаш все по-голямо желание да започваш проекти и дори и другите да не те подкрепят, можеш да продължиш. Твоята травма от УНИЖЕНИЕ е на път да бъде излекувана, когато отделиш време да провериш твоите нужди, преди да кажеш „да“ на другите. Поемаш много по-малко неща на раменете си и се чувстваш по-свободен. Преставаш да си създаваш граници. Способен си също така да изразяваш желанията си, без да чувстваш, че притесняваш някого или дори, че си досадник. Твоята травма от ПРЕДАТЕЛСТВО е на път да бъде излекувана, когато вече не преживяваш толкова много емоции в момента, когато някой или нещо провали плановете ти. По-лесно се отпускаш. Уточнявам, че да се отпуснеш, означава да престанеш да бъдеш зависим от резултатите, да престанеш да искаш всичко да става според твоето планиране. Вече не се стремиш да бъдеш център на привличането. Когато си много горд от себе си след някакъв подвиг, можеш да се чувстваш добре, дори и другите да не ти го признават. Твоята травма от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ е на път да бъде излекувана, когато си позволиш да не си чак такъв перфекционист, да правиш грешки, без да преживяваш гняв или да се критикуваш. Даваш си правото да показваш своята чувствителност, да плачеш пред другите, без да губиш контрол и без страх от преценките на другите. Друго чудесно предимство на това да излекуваме травмите си е, че ставаме самостоятелни, вместо емоционално зависими. Емоционалната самостоятелност е способността да знаем какво искаме и да правим необходимите действия за неговото осъществяване; и когато имаме нужда от помощ, ние знаем как да я поискаме, без да очакваме непременно някой определен човек да го направи. Самостоятелният човек не казва: „Какво ще стане с мен, ако съм сам?“, когато някой изчезне от живота му. Чувства мъка, но дълбоко в себе си знае, че може да оцелее сам. Надявам се откриването на твоите травми да ти донесе много съчувствие към теб самия и да ти помогне да постигнеш по-голям вътрешен покой, като преживяваш по-малко гняв, срам и ожесточение. Признавам, че никак не е лесно да се изправим срещу това, което ни причинява болка. Човешкото същество е измислило толкова много средства да подтиска болезнените си спомени, че е много примамливо да прибягваш до тези методи. Щом веднъж травмите бъдат излекувани, сиреч когато сме такива, каквито сме, без страх, ето какво е възможно да изскочи иззад маските и травмите: Зад БЯГАЩИЯ (травма от отхвърляне) се крие човек, способен да свърши много неща, надарен с голяма работоспособност… • Човек, който може да се оправя в различни положения, притежаващ способност за творчество, за изобретяване, за въображение; • Особено силна способност да работи сам; • Ефикасен и мисли за безброй много подробности; • Способен да реагира; в състояние да направи каквото трябва в случай на спешност; • Няма нужда от другите на всяка цена. Може много добре да се отдръпне и да бъде щастлив сам. Зад ЗАВИСИМИЯ (травма от изоставяне) се крие умел човек, който много добре умее да изразява желанията си… • Знае какво иска. Упорит, последователен в своите желания; • Не се отпуска, когато е решен да получи нещо; • Дарба на артист. Знае да улавя вниманието на другите; • Естествено весел, забавен и социален – отражение на радостта от живота; • Способност да помага на другите, защото се интересува от тях и знае те как се чувстват; • Способност да използва психическите дарби съзнателно, когато страховете са овладени; • Често притежава артистични дарби; • Макар и общителен, се нуждае от моменти на самота, за да почувства себе си. Зад МАЗОХИСТА (травма от унижение) се крие смел човек, обичащ приключенията, притежаващ големи способности в много области и между другото… • Познава нуждите си и ги зачита; • Чувствителен към нуждите на другите, способен също така да зачита свободата на всеки един; • Добър посредник, помирител. Способен да спре драматизирането; • Весел, обича удоволствията и кара другите да се чувстват добре; • По природа е щедър, услужлив, алтруист; • Талант на организатор. Умее да признава талантите си; • Чувствен, умее да си достави удоволствие в любовта; • Надарен с голямо достойнство, показва своята гордост. Зад КОНТРОЛИРАЩИЯ (травма от предателство) обикновено се крие човек, притежаващ качества на началник… • Със своята сила е способен да внася спокойствие и покровителство; • Много талантлив. Общителен и добър артист; • Притежава таланта да говори пред публика; • Способност да улавя и да оценява талантите на всеки един, като помага на хората да станат по-уверени в себе си; • Способност да предоставя пълномощия, което помага на другите да се оценят; • Бързо разбира как се чувстват другите и умее да разведри обстановката, като ги накара да се смеят; • Способен да премине с голяма скорост от един елемент към друг и да ръководи няколко неща едновременно; • Бързо взема решения. Намира каквото му е нужно и се заобикаля с хора, от които има нужда, за да премине към действие; • Способен на големи успехи на много равнища; • Доверява се на Вселената и на вътрешната си сила. Способен напълно да се отпусне. Зад СКОВАНИЯ (травма от несправедливост) се крие творческа личност, която притежава много енергия, това е човек, надарен с огромна работоспособност… • Подреден и отличен, когато трябва да се направи нещо, изискващо прецизност; • Отговорен, много надарен да се занимава и да се грижи за подробностите; • Способност да опростява, да обяснява ясно, за да преподава; • Много чувствителен, знае какво чувстват другите, като проверява собствените си чувства; • Знае какво трябва да знае в необходимия момент; • Намира точния човек, който да свърши някаква специфична работа, както и точното и прецизно нещо, което да каже; • Ентусиаст, жив и динамичен; • Няма нужда от другите, за да се чувства добре; • Също като бягащия, в случай на нужда знае какво да направи и го прави сам; • Успява да се изправи лице в лице с трудните положения. Завършвам тази книга, като ти поднасям една поема от шведския поет Халмар Съодерберг. Ние всички искаме да сме обичани, Ако ли не, да ни се възхищават, Ако ли не, да се страхуват от нас, Ако ли не, да ни мразят и презират. Искаме да пробудим някакво чувство У другия, каквото и да е то. Душата потръпва пред празнотата и търси Съприкосновение на всяка цена. Източник- http://pettetravmi.blogspot.com/2014/02/7.html Моля,ако ви е харесала и ви е била полезна информацията,споделете я с други хора !
0 Comments
Leave a Reply. |
Архив
May 2021
Категории
All
|