3.Унижение- хората преживели унижение си слагат маската на „мазохист“.
Да погледнем заедно какво означава думата „унижение“: действие да се почувстваш принизен, да се принизиш или да принизиш някого другиго оскърбително. Синонимите на тази дума са: принизяване, срам, оскърбление, обида, деградиране. Тази травма започва да се чувства или се пробужда на възраст между първата и третата година от живота. Тук говоря за пробуждане, защото, припомням ти, моята теория се основава на факта, че ние се раждаме с решението кои травми ще лекуваме, дори и да не го осъзнаваме след раждането си. Душата, която идва, за да разреши тази травма, ще привлече към себе единия или и двамата си родители, които ще я унижават. Тази травма е свързана предимно с физическия свят, света на имам и правя. Тя се пробужда в момента на развиването на функциите на физическото тяло – период, в който нормалното дете се научава да се храни само, да бъде чисто, да ходи до тоалетната само, да говори, да слуша и да разбира това, което възрастните му казват и т.н. Пробуждането на травмата става в момента, в който детето почувства, че единият от родителите му се срамува от него или се страхува да не изпита срам, когато е мръсно, когато е направило беля (особено на обществено място или в семейна среда), когато е лошо облечено и т.н. Каквото и да е обстоятелството, което кара детето да се чувства принизено, унижено, сравнявано, оскърбено или засрамено на равнището на физиката, травмата се събужда и започва да се развива. Да вземем като пример бебето, което си е играло с акото си и го е размазало навсякъде по леглото си или е направило някаква друга отвратителна беля. Травмата се пробужда докато слуша как майка му разказва какво се е случило на баща му, наричайки го „малко прасе“. Дори и съвсем малко, бебето може да почувства отвращението у родителите си и да се почувства унижено и засрамено. Следователно тази травма може да се преживее в различни области, в зависимост от това, което се е случило във възрастта от една до три години. Детето се чувства принизено, ако се чувства прекалено контролирано от някой от родителите си, ако разбере, че няма свободата да постъпва или да се движи както иска на физическо равнище. Например родител се кара и наказва детето си, защото си е играло в калта с чистите си дрехи точно преди да дойдат гостите. Ако родителите разкажат инцидента на гостите пред детето, унижението ще стане още по-силно. Това поведение може да накара детето да повярва, че родителите му се отвращават от него. Тогава то се чувства унижено и се срамува от собственото си поведение. Обаче често се случва да чуем хора, страдащи от тази травма, да разказват за всички забранени неща, които са правили, когато са били деца или юноши. Сякаш са търсили различни ситуации, за да преживеят унижение. Обратно на другите четири травми, преживени с определен родител или с човека, играл ролята на този родител, травмата от унижение най-често се преживява с майката. Тя може да бъде преживяна и с бащата, когато той упражнява контрол и играе ролята на майка, показвайки на детето как да бъде чисто и т.н. Възможно е също така травмата от унижение да е свързана с майката в областта на сексуалността и чистотата и с бащата – в сектора на усвояването на различни умения, на слушането и на говоренето. В такъв случай ще има какво да се оправя и с двамата родители. Детето, което преживява унижение, ще си създаде маската на МАЗОХИСТ. Мазохизмът е поведение на човека, който намира удовлетворение и дори удоволствие в страданието. Той търси болката и унижението в повечето случаи несъзнателно. Прави всичко по силите си да си причини болка или да се накаже, преди някой друг да го е направил. Вярно е, че казах, че унижението или срамът, които може да преживее мазохистът, се разполагат в областта на имането и правенето, но може да му случи да се опита да направи всичко възможно, за да успее да бъде такъв, какъвто другите биха искали той да бъде; но именно това, което прави или не прави, или това, което има или няма, ще отприщи неговата травма от унижение. Забелязала съм също така, че правя и имам стават средства за компенсиране на травмата. Във физическото описание на маската на мазохиста, тъй като той смята себе си за нечист, безсърдечен, свиня или нещо по-малко от другите, трябва да отбележим, че той развива дебело тяло, което го кара да се срамува. Дебелото тяло е различно от мускулестото тяло. Даден индивид може да тежи с двадесет килограма повече от „нормалното“ си тегло и да не е дебел. Той изглежда по-скоро силен. Що се отнася до мазохиста, той е дебел поради излишък на мазнини. Тялото му е кръгло, той изглежда колкото висок, толкова широк. Можем да го видим дори когато гледаме такъв човек в гръб. Колкото до силния човек, той е по-скоро мускулест, с тяло, което е повече високо, отколкото широко, и погледнат в гръб, не създава впечатлението, че е дебел. Това описание е приложимо както към жените, така и към мъжете. Ако само една част от тялото е дебела и кръгла – коремът, задните части или гърдите, например, това е белег, че травмата от унижението не е толкова силна. Можем също така да прибавим към маската на мазохист следните характеристики: нисък ръст, дебел, издут врат, напрежение в шията, гърлото, челюстите и горната част на таза. Често лицето му е кръгло, а очите му са открити и невинни като очите на дете. Очевидно е, че човек, притежаващ всички тези физически характеристики, страда от по-силна травма. Тъй като мазохистът иска да се покаже солиден и да не бъде повече контролиран, той става много успешен човек и поема много задачи на гърба си. Впрочем точно това е причината, поради която си създава хубав, здрав гръб – за да може да поема повече. Да вземем за пример жена, която, за да достави удоволствие на мъжа си, приема свекърва й да дойде да живее при тях. Малко след това свекървата се разболява и тя смята, че е задължена да се грижи за нея. Мазохистът има дарбата да се поставя в ситуации, в които трябва да се грижи за някого другиго. По такъв начин той все повече и повече забравя за себе си. Колкото повече поема на гърба си, толкова повече килограми трупа. Всеки път, когато мазохистът сякаш иска да направи всичко за другите, в действителност той желае да си създаде принуди и задължения. Що се отнася до времето, което отделя, за да помага на другите, той смята, че по този начин не ги кара да се срамуват, но много често той се чувства унижен от това, че те злоупотребяват с него. Така че рядко чувства признание за всичко, което прави. Чувала съм много жени мазохистки да казват, че им е писнало да са слугини. Те се оплакват, но продължават да постъпват по същия начин, защото не разбират, че сами си създават тези принуди. За него е от изключителна важност да признае, че не му е нужно да заема толкова място в живота на близките си. Обаче той не забелязва, че заема много място, защото често го прави много деликатно. Ето защо физическото му тяло заема толкова голямо пространство. Той дебелее в зависимост от мястото, което смята, че трябва да заема в живота. Неговото тяло е тук, за да му бъде като отражение на неговото убеждение. Когато мазохистът разбере дълбоко в себе си, че е специален и важен, той повече няма да трябва да го доказва на другите. Признавайки си, тялото му вече няма да има нужда да заема толкова много място. Тъй като мазохистът, мъж или жена, често се чувства като слят с майка си, той ще направи всичко тя да не срамува. Майката има голяма власт над мазохиста, независимо че тази власт може да е несъзнателна или неволна. Той чувства майка си като тежък товар, който трябва да носи, което му дава хубава причина да си създаде здрав и солиден гръб. Тази власт понякога продължава дори след смъртта на майката. Дори и това да го кара да преживява чувство на срам, обикновено мазохистът се чувства облекчен или освободен след смъртта на майка си, тъй като й е позволявал да пречи на свободата му. Едва когато травмата от унижение е на път да бъде излекувана, това влияние започва да намалява. Мазохистът обикновено е свръхчувствителен и най-малкото нещо го засяга. В следствие на това той прави всичко по силите си, за да не нарани другите. Щом някой, особено тези, които обича, се почувства нещастен, той се смята за отговорен. Убеден е, че е трябвало или не е трябвало да каже или да направи нещо. Не разбира, че като се води толкова активно от настроенията на другите, не слуша собствените си нужди. Мазохистът е този сред петте характера, който най-малко се вслушва в собствените си нужди, макар че често осъзнава какво иска. Причинява си страдание, като не се вслушва в желанията си, което допринася за подхранване на неговата травма от унижение и на маската му на мазохист. Прави всичко, за да бъде полезен. За него това е начин да скрие травмата си и да се накара да повярва, че не страда от унижение. Именно поради тази причина мазохистът често получава признание за способността си да накара другите да се смеят, като се надсмива над себе си. Много е изразителен, когато разказва разни факти и намира начин да ги направи смешни. Това е несъзнателен начин да се унижи, да се принизи. По този начин никой не може да отгатне, че страхът от срама може би се прикрива под думите, които предизвикват смях. Най-дребната критика по негов адрес го кара да се чувства унижен и принизен. Освен това той е специалист в това сам да се принизява. Той се вижда много по-малък, много по-маловажен, отколкото е в действителност. Не може да разбере, че другите го виждат като специален и важен човек в своите очи. Забелязала съм, че умалителните често присъстват в неговия речник. Той например ще каже: „Имаш ли една минутка за мен?“ или „главицата ми“, или „имам една идейка“, или „само мъничко“. Пише дребно, прави малки крачки, обича малките коли, малките къщи, малките предмети, малките залъчета и т.н. Ако се разпознаваш в описанието на мазохиста и не осъзнаваш, че използваш такива думи, ти препоръчвам да попиташ хората около теб дали биха искали да те наблюдават за известно време и да те слушат как говориш. Човек често изобщо не се познава. Човекът, страдащ от унижение, често е склонен да се порицава за всичко и дори да поема порицанието, предназначено за другите. Това е неговият начин да бъде добър човек.Да се порицаваш ида се извиняваш никога нищо не урежда, защото всеки път, когато се случи подобна ситуация, той отново се обвинява. Важно е да си спомняш, че другите никога не могат да ни накарат да се чувстваме виновни, защото вината може да дойде единствено от нашия вътрешен мир. Мазохистът често се чувства безпомощен по отношение на тези, които обича и които са му близки. Когато го упрекват за нещо (реакция, която привлича против волята си), той остава със зяпнала уста и не знае какво да каже, за да се защити. Упреква себе си. Може да страда до степен, че да напусне положението. Впоследствие ще се опита да намери оправдания, обяснения в стремежа си да възстанови мира. Тъй като се смята за виновен, е убеден, че той трябва да уреди нещата. Свободата е много важна за мазохиста. За него да бъде свободен, означава да няма на кого да дава сметка, да не е контролиран от никого и да прави каквото иска и когато го иска.Когато се смята свободен и чувства, че никой не му слага пръти в колелата, той разцъфтява и живее живота си до дъно – няма граници. В този момент изпада в прекалености в много области на живота. Яде твърде много, купува прекалено много храна, готви прекалено много, пие прекалено много, прекалено много иска да помогне, работи прекалено много, харчи прекалено много, смята, че има прекалено много притежания, говори прекалено много. Когато проявява някое от тези поведения, той се срамува от себе си, защото се чувства унижен от погледите или от забележките на другите. Ето защо се страхува много да не се почувства без граници, защото е убеден, че би направил срамни неща, независимо дали в сексуален или в социален план, на равнището на покупките, на излизанията и т.н. Нещо повече, той е убеден, че ако се занимава най-вече със себе си, няма да бъде полезен на другите. Това пробужда унижението, преживяно в детството, когато се е осмелявал да отказва да поема другите на гърба си. Ето защо в тялото на мазохиста има много блокирана енергия. Ако успее да си позволи, без срам и без чувство за вина, да бъде свободен, както има нужда, тялото му ще отслабне, защото той ще разблокира енергията му. От това следва, че най-големият страх на мазохиста е свободата. Той е убеден, че няма да може да се справи с факта, че е свободен както му се иска на него. Така че несъзнателно прави всичко възможно да не е свободен и повечето пъти именно той решава това. Ето няколко примера: • Мъж се смята за свободен да има колкото си иска любовници и с това си създава цял куп проблеми, свързани с разпределението на времето, за да успява да се вижда с всяка една и да е сигурен, че никоя от тях не знае за съществуването на другите. • Мъж се чувства като в затвор вкъщи със своята съпруга, която контролира всичко. Намира си две или повече допълнителни работи вечер, за да избяга от това положение. Той се смята за свободен, но всъщност вече няма необходимата свобода, за да се забавлява и да отделя време на детето си. • Жена живее сама и за да бъде свободна, купува собствената си къща. Тя вече няма никакво свободно време, защото се оказва сама с всичката работа, която трябва да се върши. Друга характеристика на мазохиста е да се наказва, мислейки че наказва някого другиго. Мазохистът има също така дарбата да се наказва сам, преди някой друг да го е направил. Сякаш иска да си нанесе първия удар с камшика, подготвяйки се по този начин ударите на другия да му причинят по-малко болка. Тази ситуация се случва особено когато го е срам от нещо или се страхува да не се срамува от другия. Толкова му е трудно да си достави удоволствие, че когато се забавлява с някаква дейност или с някого, през повечето време се обвинява, че твърде много се възползва от това. Мазохистът прави всичко възможно, за да не бъде обвиняван, че се възползва от хубавите неща. Колкото повече се обвинява за това, толкова повече тялото му се възползва, сиреч той наддава на тегло.Също така по тялото му се вижда в кой момент мазохистът не може да поеме повече. Човек има чувството, че кожата му е опъната до краен предел, че вече няма място на нея, че е като стиснат в тялото си. Когато това стане, той се облича със силно прилепнали дрехи. Струва ти се, че ако поеме малко по-дълбоко въздух, и дрехите му ще се пръснат. Ако това е твоят случай, тялото ти се опитва да ти каже, че е крайно време да започнеш да лекуваш своята травма от унижение, защото повече нищо не можеш да поемеш. Външният вид е важен за хората мазохисти, макар че можем да си помислим обратното, като гледаме начина, по който някои от тях се обличат. Дълбоко в себе си те много обичат хубавите дрехи, обичат да изглеждат добре, но тъй като са убедени, че трябва да страдат, не си го позволяват. Когато мазохистът се облича така, че всичките му закръглености да се виждат хубаво в прилепналите дрехи, това е знак, че травмата му е много дълбока. Той си причинява още по-голямо страдание. Когато започне да си позволява да си купува хубави качествени дрехи, от точната мярка и по свой вкус, знаем, че травмата му е на път да оздравее. Мазохистът има дарбата да привлича към себе си ситуации или хора, които ще го унижават. Ето няколко примера: • Жената привлича мъж, който си позволява много волности на обществено място, когато пие много. • Жената привлича мъж, който непрестанно флиртува с другите жени в нейно присъствие. • Мъжът привлича съпруга, която е груба, особено пред колегите му в работата. • Жената цапа дрехите си било от липса на контрол на пикочния мехур, било от много обилно менструално течение. • Мъжът или жената имат способността да си цапат дрехите, когато се хранят на обществено място: мъжът, като допуска парченца храна да падат върху вратовръзката му, а жената – върху гърдите си. Жената ще каже, че едрите й гърди й пречат да се храни. Тя не иска да види, че сама привлича унизителни или срамни положения, които настъпват, задай помогнат да открие травмата си. Колко пъти съм чувала жени мазохистки да ми казват, докато се храним заедно: „Каква дебела мърла! Пак се изцапах!“ Колкото се опитват да почистят петното, сякаш то става още по-голямо. • Мъжът преживява уволнение от работата си и докато чака на опашка, за да поиска помощ от социалните служби, често му се случва някой стар колега или някого, когото познава, да види как той чака на опашка. Опитва се да се скрие. Единствени хората, страдащи от унижение, преживяват ситуациите, описани в предходните примери, по този начин. Друг човек би могъл в същото положение да се почувства отхвърлен, изоставен, предаден или да го преживее като несправедливост. Ето защо е важно да си спомниш, че не това, което преживяваш, те кара да страдаш, а твоята реакция спрямо това, което преживяваш, поради твоите неизлекувани травми. Отвращението е чувство, което мазохистът често изпитва. Той се отвращава от себе си или другите са му противни. Често си създава ситуации, в които да преживее отвращение, и първата му реакция е да отхвърли това, което му е противно. Срещала съм много мазохисти, мъже и жени, които бяха отвратени от родителите си: мръсна майка, прекалено дебела, мързелива или вулгарна; баща алкохолик, който пуши непрекъснато, мирише лошо или излиза с противни приятели или с други жени. Дори и като деца тези хора не са искали да канят приятели у дома, което е намалявало възможността да имат толкова приятели, колкото другите. За да покажем до каква степен мазохистът изпитва трудност да задоволи собствените си потребности, е достатъчно да покажем колко често можем да го видим да прави за другите това, което не прави за себе си. Ето няколко примера: • Мъж ще помогне на сина си да боядиса своя апартамент, при положение, че не намира време да изпълни тази задача в собствената си къща. • Жена ще почисти за гости, но когато е сама, няма да го направи, дори и да предпочита къщата й да е добре подредена и чиста. Тя не смята себе си за достатъчно важна. • Жена, която предпочита да изглежда добре, ще се облича хубаво за пред другите, но когато е сама, ще носи „парцали“. Ако някой дойде ненадейно, тя ще се срамува, че са я видели в този вид и ще иска да се скрие. Както при всички травми, човек прави всичко възможно, за да не осъзнае своето страдание, защото изпитва силен страх да не почувства болката, свързана с тази травма. Мазохистът го прави, като се опитва да бъде достоен на всяка цена. Той често използва изразите „да бъдеш достоен“ и „да не си достоен“. Често се преценява като недостоен – например недостоен да бъде обичан или да бъде признат. И след като гледа на себе си по този начин, той не заслужава да си доставя удоволствие, а по-скоро да страда. В повечето случаи всичко това става несъзнателно. На равнището на сексуалността мазохистът обикновено изпитва трудности поради чувствания срам. С всички табута, предавани при сексуалното възпитание на децата, е нормално човек, който лесно изпитва срам, да бъде повлиян от понятия като грях, гнусота, мръсотия и т.н., свързани със сексуалността. Обикновено унижението е по-силно при майките и дъщерите. Колкото повече даден човек е убеден, че сексът е срамен и мръсен, толкова повече ще бъде подложен на привличане на сексуално насилие и на злоупотреби през детството и юношеството. И толкова много ще се срамува, че няма да посмее да говори за това с никого. Много жени от типа мазохист са ми разказвали, че след като успели да съберат достатъчно смелост да кажат на майките си, че са преживели насилие или кръвосмешение, отговорът бил: „Ти си виновна, ти си прекалено секси“ или „Просто не е трябвало да го предизвикваш“ или „Ти сигурно си направила нещо, за да ти се случи това“. Тази реакция на майката само е задълбочила чувството им на унижение, срам и вина. Обикновено и мъжът мазохист също няма онзи сексуален живот, който би искал. Той или е твърде свенлив що се отнася до секса, или обсебен от него и го търси навсякъде. Може да има трудности на равнището на ерекцията или дори да страда от преждевременна еякулация. Когато мазохистът си даде правото да обича секса и намери партньор, с когото да може да си го позволи, той продължава да изпитва трудност напълно да се отпусне. Срамува се да покаже какво му харесва в секса и да се остави да прави каквото си иска, например да издава звуци, които да покажат до каква степен обича това. Следствие на това, което беше казано в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от унижение засяга нашия начин на общуване. Страховете на мазохиста, които му пречат да общува ясно и да изразява исканията си, са следните: страх да не нарани другия, да не го вземат за егоист, ако разкрие своите нужди или желания, да не бъде принизен или унижен, да не го накарат да се чувства като кофа за боклук, да не му кажат или да го накарат да се почувства недостоен. Ако се виждаш в тези страхове, ето един добър начин да откриеш, че не си такъв, какъвто си, и че твоята травма от унижение взема превес. Характеристики на травмата от УНИЖЕНИЕ Пробуждане на травмата: Между една и три годишна възраст с родителя, който се е грижил за физическото му развитие, обикновено майката. Липса на свобода. Чувство на унижение от контрола на този родител. Маска: Мазохист. Тяло: Дебело, кръгло, нисък ръст, дебел, издут врат, напрежения във врата, гърлото, челюстите и ханша. Очи: Големи, кръгли, отворени и невинни като на дете. Речник: „достоен съм“, „недостоен съм“, „малък“, „дебел“. Характер: Често се срамува от себе си или от другите или се страхува да не се срамуват от него. Не обича да бърза. Познава нуждите си, но не ги слуша. Поема всичко на гърба си. Контролира, за да избегне срама. Смята се за нечистоплътен, безсърдечен, свиня или нищожен в сравнение с другите. Прилепващ. Прави всичко да не бъде свободен, защото „да си свободен“, означава „неограничен“. Ако е неограничен, се страхувала не прекали. Играе си на майка. Свръхчувствителен. Наказва себе си, като смята, че наказва другия. Иска да бъде достоен. Преживява отвращение. Срам на сексуално равнище, но е чувствен, а не слуша сексуалните си нужди. Компенсира и се възнаграждава чрез храната. Най-голям страх: Свободата. Хранене: Обича богати на мазнини храни, шоколад. Булимичен или се храни на множество малки порции. Срамува се, когато купува или да яде глезотии. Възможни болести: Гръб, рамене, гърло, ангини, ларингити, дихателни проблеми, крака, стъпала, разширени вени, изкълчвания, счупвания, черен дроб, щитовидна жлеза, кожни сърбежи, хипогликемия, диабет, сърце. Източник – http://pettetravmi.blogspot.com/2014/02/4.html Моля,ако ви е харесала и ви е била полезна информацията,споделете я с други хора !
0 Comments
2. Изоставяне- хората преживели отхвърляне си слагат маската на „зависим“.
Да изоставиш някого, означава да го напуснеш, да го оставиш, да не искаш да се занимаваш с него. Много хора бъркат отхвърлянето и изоставянето. Да погледнем заедно разликата. Ако в една двойка, например, единият от партньорите реши да отхвърли другия, той го отблъсква, за да не е повече до него. Ако обаче реши да го изостави, той го напуска, отива си, за да се отдалечи временно или завинаги. Малкото дете може да се почувства изоставено… … ако майка му изведнъж се окаже много заета с ново бебе. Чувството за изоставеност ще бъде още по-силно, ако бебето изисква повече грижи, защото често е болно или пък има някакъв недъг. Детето ще има чувството, че майка му постоянно го изоставя, за да се занимава с бебето. То ще започне да вярва, че това ще продължи така завинаги, че никога повече няма да има своята някогашна майка. .. ако родителите му отиват на работа всеки ден и имат твърде малко време за него. когато е заведено в болница и трябва да бъде оставено там. То не разбира какво му се случва. Ако е осъзнало и най-дребната неприязън през изминалите седмици и ако е почувствало, че на родителите му им е омръзнало от него, чувството за изоставеност ще бъде още по-изявено. В болницата може да реши, че родителите му са го изоставили завинаги. Дори ако родителите му отиват да го видят всеки ден, болката, отбелязана в момента, когато се е почувствало изоставено, взема надмощие. Това страдание го подтиква да започне да си създава маска с убеждението, че тя ще му помогне повече да не преживява тази болка. … когато родителите му го оставят при бавачка през ваканцията, дори и това да е баба му. … ако майка му е постоянно болна и баща му е твърде зает да се грижи за нея. Тогава детето е принудено да се оправя съвсем само. Според моите наблюдения, травмата от изоставянето се преживява с родителя от противоположния пол. Обаче съм забелязала, че много често човек, страдащ от изоставяне, преживява също и отхвърляне. Като малък той се е чувствал отхвърлен от родителя си от същия пол и изоставен от родителя си от противоположния пол, който, според него, е трябвало да се занимава повече с него, и най-вече е трябвало да бди да е по-малко отхвърлен от другия родител. Детето може да преживее опитност, в която да се чувства изоставено от родителя си от същия пол, но в действителност с този родител то чувства травмата от отхвърлянето. Защо? Защото родителят му от същия пол, който не се грижи за него, постъпва така, понеже то самото се отхвърля и именно това детето чувства дълбоко в себе си. Тази маска се характеризира с тяло, на което му липсва тонус. Дълго, слабо и превито тяло е белег за по-дълбока травма от изоставяне. Мускулната система е недостатъчно развита и сякаш не може да държи тялото изправено, все едно има нужда от помощ. Тялото изразява точно това, което става вътре в човека. Зависимият смята, че не може да постигне нищо сам и че се нуждае от някого другиго, за да го подкрепя. Тялото му е отражение на тази необходимост от подкрепа. Лесно можем да видим в този човек малкото дете, което има нужда от помощ. Големите тъжни очи също са белег на травмата от изоставяне; това са очи, които сякаш искат да привлекат другия с погледа си. Краката са слаби. Често имаме чувството, че ръцете са прекалено дълги, че висят покрай тялото. Това е такъв тип човек, който изглежда така, сякаш не знае какво да прави с ръцете си, когато е изправен, особено когато други хора го гледат. Когато една част от тялото изглежда разположена по-ниско от нормалното, това също е характеристика на маската на зависимия. Също така може гърбът му да е превит, сякаш гръбнакът му не може напълно да го поддържа. Някои части от тялото могат да са като падащи или увиснали, като например раменете, гърдите, задните части, бузите, коремът, скротумът при мъжете и т.н. Сред петте различни типа зависимият е най-предразположен да се превърне в жертва. Съществуват големи вероятности един от родителите му или дори и двамата също да са били жертви. Жертвата е човек, който си създава в живота си трудности от всякакъв вид – най-вече здравословни проблеми, за да привлече вниманието. Това отговаря на потребностите на зависимия, който мисли, че никога няма достатъчно внимание. Когато изглежда, че се опитва да привлече вниманието с най-различни средства, всъщност той се мъчи да се почувства значим, за да получи достатъчно подкрепа. Той смята, че ако не успее да привлече вниманието на другия, няма да може да разчита на този човек. Можем да забележим това явление при зависимите още от най-ранната им възраст. Зависимото дете има нужда да чувства, че ако направи погрешна стъпка, ще може да разчита на някого, за да го изправи на крака. Това е човек, който много драматизира; най-дребният малък инцидент приема гигантски размери. Ако например съпругът (съпругата) не се обади, за да предупреди, че ще закъснее, такъв човек мисли за най-лошото и не разбира защо другият го кара да страда толкова много, като не го информира. Гледайки човек, който се държи като жертва, често се питаме как успява да си навлече толкова много проблеми. Що се отнася до зависимия, той не преживява тези събития като трудности. Неговите проблеми му правят по-скоро подарък – получава внимание. Това му спестява чувството, че е изоставен. Да бъде изоставен, за него е по-трудно да го преживее, отколкото различните проблеми, които си навлича. Само друг зависим може наистина да го разбере. Колкото повече даден човек постъпва като жертва, толкова повече неговата травма от изоставяне става по-дълбока.Можах да установя също така, че жертвата много често обича да играе ролята на спасител. Например зависимият ще играе ролята на родител по отношение на своите братя и сестри или ще се мъчи да спаси някого, когото обича, от някаква трудност. Това са доста деликатни средства да получи внимание. Можах да установя също така, че жертвата много често обича да играе ролята на спасител. Например зависимият ще играе ролята на родител по отношение на своите братя и сестри или ще се мъчи да спаси някого, когото обича, от някаква трудност. Това са доста деликатни средства да получи внимание. Обаче когато зависимият прави много неща за някого другиго, той много обича да получава комплименти, да се чувства важен и значим. Това поведение обаче често води до много болки в гърба, защото той се товари с отговорности, които не са негови. Често е на приливи и отливи. За известно време е щастлив и всичко върви добре и изведнъж започва да се чувства нещастен и тъжен. И дори се пита защо, тъй като много често тази ситуация настъпва без видима причина. Ако потърси добре, той би могъл да открие страха си от самота. Формата на помощ, от която зависимият най-много се нуждае, е подкрепата на другите. Независимо дали изпитва трудност да взема сам решения, зависимият обикновено търси мнението и одобрението на другите, преди да реши. Той има нужда да се чувства подкрепян, поддържан в своите решения. Това е причината, поради която този вид индивид ще мине за човек, който трудно се решава, но всъщност той се решава или се съмнява относно решението си, само когато не се чувства опрян на някого другиго. Неговите очаквания спрямо другите са в зависимост от това, което те могат да направят, за да му помогнат. При това той не търси толкова физическа помощ, а по-скоро да се чувства подкрепян от някого в това, което прави или иска да направи. Когато е подкрепян, той се чувстван подпомаган и обичан. Макар че има нужда от подкрепа, интересно е да установим, че зависимият често използва израза: „Не понасям“. Това показва до каква степен много често ние причиняваме на другите, без да си даваме сметка, това, за което ги обвиняваме, или това, което се страхуваме те да не ни причинят. Зависимият може да бъде взет за мързелив, защото не обича да извършва дейности или физическа работа сам; нужно му е присъствието на някого другиго, за да го подкрепя. Когато прави нещо за някого, то е с очакване за емоционално връщане. Когато получи желаната обич, извършвайки някаква приятна дейност заедно с някого, той желае това да продължи. Когато всичко приключи, ще каже: „Колко жалко, че вече свърши!“ Краят на нещо приятно се преживява като изоставяне. Когато зависимият човек се намира в своята част на жертва, често е склонен, особено при жените, да има слаб детски гласец и да задава много въпроси. Това се вижда особено добре, когато иска помощ – много му е трудно да приеме отказ и е склонен да настоява. Колкото повече страда от отказа, толкова повече е готов да използва всякакви средства, за да получи онова, което желае, сиреч манипулация, цупене, шантаж и т.н. Следователно зависимият често иска съвети, тъй като не се смята способен сам да постигне нещо, но не слуша непременно получените предложения. В крайна сметка ще направи каквото си иска, тъй като това, което е търсел, не е било непременно помощ, а по-скоро подкрепа. Когато върви заедно с други хора, той ги оставя да минат пред него, защото предпочита другите да го водят. Смята, че ако се оправя много добре сам, никой няма да се занимава с него за в бъдеще, и изолирането, от което иска да се спаси на всяка цена, ще се случи. Действително, самотата е най-големият страх на зависимия. Той е убеден, че не може да се справи с нея. Ето защо се вкопчва в другите и прави всичко възможно, за да получи внимание. Готов е да прави какви ли не пируети, за да бъде обичан, за да не го изоставят. Способен е да направи трудните ситуации още по-трудни, преди да сложи край. Неговият страх е: „Какво ще правя сам, какво ще стане с мен? Какво ще ми се случи?“ Често е в конфликт със самия себе си, защото, от една страна, иска твърде много внимание, а, от друга, се страхува, че ако иска много, това може да свърши с обезпокояването на другия. Тогава другият може да го изостави. За зависимия мислят, че обича страданието, за да проявява търпимост към известни положения, макар че не го допуска. Да вземем за пример жена, която живее с алкохолик или която търпи мъжът й да я бие. Може би нейното страдание ще е по-голямо, ако го напусне, отколкото ако търпи още по-тежки положения. Всъщност нейното съществуване почива на надеждата, една емоционална надежда. Тя не може да допусне своята травма, защото ако го направи, би рискувала да преживее отново страданието, което тази травма представлява. Зависимият човек притежава най-голямата способност да не вижда проблема в своето семейство. Той предпочита да вярва, че всичко е много добре, защото се страхува да не бъде изоставен. Ако другият му съобщи, че иска да си тръгне, той страда изключително много, защото, тъй като не вижда проблемите, не е очаквал такова нещо. Ако това е твоят случай и виждаш как си се вкопчил, как правиш всякакви пируети, за да не бъдеш изоставен, трябва да потърсиш подкрепа. Най-наситената емоция, преживявана от зависимия, е тъгата. Той я чувства дълбоко в себе си, без да разбира, нито да може да обясни откъде идва. За да не я чувства, той търси присъствието на другите. Но може да отиде и в другата крайност, сиреч да се отдръпне, да изостави човека или положението, които му причиняват тази тъга или това чувство на самота. Той не разбира, че всеки път, когато остави някого или нещо, и той на свой ред изоставя. Зависимият се нуждае от вниманието и присъствието на другите, но дори не забелязва колко пъти той не прави за другите това, което иска те да правят за него. Той би искал, например, да седне сам и да си чете книга, но не би искал съпругът/съпругата му да го прави. Би искал да отиде сам някъде, когато това е неговият избор, но ще се почувства изоставен и пренебрегнат, ако съпругът/съпругата му постъпи по същия начин. Ще си каже: „Ето това е, не съм достатъчно важен, за да ме вземе тя със себе си“. Зависимият човек преживява трудно това да не бъде поканен на някакво събиране, когато логически той би трябвало да присъства. Той преживява силна тъга, чувство на изоставеност и усещане за липса на значимост. Зависимият има навика да се вкопчва физически в любимия човек. В детството си малкото момиченце се вкопчва в баща си, а малкото момченце – в майка си. В семейството зависимият се опира на другия или му държи ръката, или го докосва често. Когато стои прав, той търси да се опре на някоя стена, врата или друго нещо. Дори седнал, на него му е трудно да се държи изправен; опира ръката си на облегалката или потъва в стола си. Страховете на зависимия, които му пречат да общува пълноценно и да изразява исканията си, са следните: страх да не се разплаче и да го вземат за бебе, страх, че другият може да си тръгне, че другият може да не е съгласен и да пренебрегне това, което е било казано или поискано, страх да не му се каже „не“, да не му откажат нещо, да не бъде подкрепен, както той очаква, да не отговори на очакванията на другите. Ако се виждаш в тези страхове, ето един добър начин да откриеш, че не си такъв, какъвто си и че твоята травма от изоставяне е взела надмощие. Зависимият е човек, който лесно се слива с околните, което го кара да се чувства отговорен за нещастието и за щастието на другите, също както смята, че другите са отговорни за неговото щастие или за неговото нещастие. Сливащият се човек, наричан още физически човек, чувства емоциите на другите и лесно се оставя те да го погълнат. Това желание за сливане поражда множество страхове, които могат да доведат дори до агорафобия. Установих характера на зависим у по-голямата част на агорафобите, които съм срещала досега. Ако направиш справка в определението на агорафобията, ще видиш, че там се споменава страхът от смъртта и лудостта. Когато някой скъп човек за зависимия почине, той преживява чувство на изоставяне. За него става все по-трудно да преживява смъртта на когото и да било, защото всяка смърт пробужда неговата травма от изоставяне и води до повишаване на степента на агорафобията му. Можах да установя, че човек, у когото травмата от изоставяне преобладава, изпитва по-голям страх от смъртта, докато човек, чиято преобладаваща травма е предателството, изпитва по-голям страх от лудостта. Говоря за травмата от предателство в пета глава. Зависимата майка, поради това, че е сливаща се, зависи много от любовта на своето дете и прави всичко възможно то да чувства, че тя мисли много за него. Любовта на другите, особено на близките им, поддържа зависимите. Това им помага да се държат изправени. Често съм чувала зависими хора да ми казват: „Не мога да понеса ситуация, в която някой не ме обича; ще направя всичко възможно, за да оправя положението“. Когато зависим твърди: „Важно е да ми се обадиш, за да ми кажеш как си , всъщност иска да каже: „Когато ми се обаждаш, се чувствам значим“. Той се нуждае на всяка цена другите да го карат да се чувства значим и да му засвидетелстват уважение, защото той самият не успява да го стори. В сексуалния си живот зависимият има същото поведение. Той често използва секса, за да „закачи“ другия. Това се вижда особено добре при жената. Когато зависимият човек се чувства желан от другия, по този начин той се чувства по-значим. Сред петте типа, бих казала, че това е човекът, страхуващ се да не бъде изоставен, който най-много обича секса. Той често иска повече, отколкото партньорът му, и не е рядко да се забележи, че мъжете и жените, които се оплакват, че им липсва секс, са тези, които страдат от травмата на изоставянето и които носят маска на зависим. На равнището на храненето зависимият може да яде много, без да дебелее. Тъй като общото му вътрешно поведение е такова, че никога не му стига, това е и посланието, което тялото му получава, когато той се храни. Следователно тялото му реагира на това. Когато човек яде, макар и много малко, мислейки си, че яде много, тялото му получава това съобщение и реагира така, сякаш той е ял много. Така че този човек вижда как теглото му се повишава. В предишната глава казах, че бягащият е склонен към анорексия, но зависимият, от своя страна, е склонен към булимия. Моите наблюдения водят до заключението, че когато зависим мъж е булимик, то е, защото той се опитва да се храни от майка си – до такава степен тя му липсва. Когато булимията се прояви у зависима жена, на нея по-скоро й липсва нейният баща. Когато такива хора нямат заместител на липсващия родител, тогава се прехвърлят към храната. Впрочем, думата „ям“ присъства много често в техния език. Те например ще кажат: „Моето дете ми изяжда всичката енергия“ или „Моята работа ми изяжда цялото време“. На равнището на храненето зависимият може да яде много, без да дебелее. Тъй като общото му вътрешно поведение е такова, че никога не му стига, това е и посланието, което тялото му получава, когато той се храни. Следователно тялото му реагира на това. Когато човек яде, макар и много малко, мислейки си, че яде много, тялото му получава това съобщение и реагира така, сякаш той е ял много. Така че този човек вижда как теглото му се повишава. Зависимият предпочита меките храни пред твърдите. Най-общо казано, той обича много хляба, който е символ на земята хранилница. Той ще яде бавно, за да продължи удоволствието и вниманието, особено когато е в компанията на други хора. Впрочем, зависимите хора не обичат да ядат сами, особено когато са навън. Освен това, тъй като изпитват трудности с думата „оставям“, те не искат да оставят нищо в чинията си. Всичко това става несъзнателно. Характеристики на травмата от ИЗОСТАВЯНЕ Пробуждане на травмата: Между първата и третата година от живота с родителя от противоположния пол. Липса на емоционална храна или на желания вид храна. Маска: Зависим. Тяло: Издължено, слабо, липса на тонус, увисване, слаби крака, прегьрбване, ръце, които изглеждат прекалено дълги и висят отпуснати покрай тялото, части от тялото, които падат или са отпуснати. Очи: Големи, тъжни. Поглед, който привлича. Речник: „отсъстващ“, „сам“, „не понасям“, изяжда ме“, „не ме отпускат“. Характер: Жертва. Сливащ. Нужда от присъствие, внимание, подкрепа и най-вече от опора. Трудност да направи или да реши нещо сам. Иска съвети, но не ги следва непременно. Детски глас. Трудно приема „не“, трудно приема отказ. Тъга. Плаче лесно. Привлича състрадание. Един ден щастлив, един тъжен. Физически се вкопчва в другите. Психичен. Звезда. Търси независимост. Обича секса. Най-голям страх: самотата. Хранене: Добър апетит. Булимичен. Обича меките храни. Яде бавно. Възможни болести: Гръб, астма, бронхити, мигрени, хипогликемия, агорафобия, диабет, надбъбречни жлези, късогледство, истерия, депресия, редки болести, които привличат още по-голямо внимание, нелечими болести. http://pettetravmi.blogspot.com/2014/02/3.html – Източник Моля,ако ви е харесала и ви е била полезна информацията,споделете я с други хора ! |
Архив
May 2021
Категории
All
|