2. Изоставяне- хората преживели отхвърляне си слагат маската на „зависим“.
Да изоставиш някого, означава да го напуснеш, да го оставиш, да не искаш да се занимаваш с него. Много хора бъркат отхвърлянето и изоставянето. Да погледнем заедно разликата. Ако в една двойка, например, единият от партньорите реши да отхвърли другия, той го отблъсква, за да не е повече до него. Ако обаче реши да го изостави, той го напуска, отива си, за да се отдалечи временно или завинаги. Малкото дете може да се почувства изоставено… … ако майка му изведнъж се окаже много заета с ново бебе. Чувството за изоставеност ще бъде още по-силно, ако бебето изисква повече грижи, защото често е болно или пък има някакъв недъг. Детето ще има чувството, че майка му постоянно го изоставя, за да се занимава с бебето. То ще започне да вярва, че това ще продължи така завинаги, че никога повече няма да има своята някогашна майка. .. ако родителите му отиват на работа всеки ден и имат твърде малко време за него. когато е заведено в болница и трябва да бъде оставено там. То не разбира какво му се случва. Ако е осъзнало и най-дребната неприязън през изминалите седмици и ако е почувствало, че на родителите му им е омръзнало от него, чувството за изоставеност ще бъде още по-изявено. В болницата може да реши, че родителите му са го изоставили завинаги. Дори ако родителите му отиват да го видят всеки ден, болката, отбелязана в момента, когато се е почувствало изоставено, взема надмощие. Това страдание го подтиква да започне да си създава маска с убеждението, че тя ще му помогне повече да не преживява тази болка. … когато родителите му го оставят при бавачка през ваканцията, дори и това да е баба му. … ако майка му е постоянно болна и баща му е твърде зает да се грижи за нея. Тогава детето е принудено да се оправя съвсем само. Според моите наблюдения, травмата от изоставянето се преживява с родителя от противоположния пол. Обаче съм забелязала, че много често човек, страдащ от изоставяне, преживява също и отхвърляне. Като малък той се е чувствал отхвърлен от родителя си от същия пол и изоставен от родителя си от противоположния пол, който, според него, е трябвало да се занимава повече с него, и най-вече е трябвало да бди да е по-малко отхвърлен от другия родител. Детето може да преживее опитност, в която да се чувства изоставено от родителя си от същия пол, но в действителност с този родител то чувства травмата от отхвърлянето. Защо? Защото родителят му от същия пол, който не се грижи за него, постъпва така, понеже то самото се отхвърля и именно това детето чувства дълбоко в себе си. Тази маска се характеризира с тяло, на което му липсва тонус. Дълго, слабо и превито тяло е белег за по-дълбока травма от изоставяне. Мускулната система е недостатъчно развита и сякаш не може да държи тялото изправено, все едно има нужда от помощ. Тялото изразява точно това, което става вътре в човека. Зависимият смята, че не може да постигне нищо сам и че се нуждае от някого другиго, за да го подкрепя. Тялото му е отражение на тази необходимост от подкрепа. Лесно можем да видим в този човек малкото дете, което има нужда от помощ. Големите тъжни очи също са белег на травмата от изоставяне; това са очи, които сякаш искат да привлекат другия с погледа си. Краката са слаби. Често имаме чувството, че ръцете са прекалено дълги, че висят покрай тялото. Това е такъв тип човек, който изглежда така, сякаш не знае какво да прави с ръцете си, когато е изправен, особено когато други хора го гледат. Когато една част от тялото изглежда разположена по-ниско от нормалното, това също е характеристика на маската на зависимия. Също така може гърбът му да е превит, сякаш гръбнакът му не може напълно да го поддържа. Някои части от тялото могат да са като падащи или увиснали, като например раменете, гърдите, задните части, бузите, коремът, скротумът при мъжете и т.н. Сред петте различни типа зависимият е най-предразположен да се превърне в жертва. Съществуват големи вероятности един от родителите му или дори и двамата също да са били жертви. Жертвата е човек, който си създава в живота си трудности от всякакъв вид – най-вече здравословни проблеми, за да привлече вниманието. Това отговаря на потребностите на зависимия, който мисли, че никога няма достатъчно внимание. Когато изглежда, че се опитва да привлече вниманието с най-различни средства, всъщност той се мъчи да се почувства значим, за да получи достатъчно подкрепа. Той смята, че ако не успее да привлече вниманието на другия, няма да може да разчита на този човек. Можем да забележим това явление при зависимите още от най-ранната им възраст. Зависимото дете има нужда да чувства, че ако направи погрешна стъпка, ще може да разчита на някого, за да го изправи на крака. Това е човек, който много драматизира; най-дребният малък инцидент приема гигантски размери. Ако например съпругът (съпругата) не се обади, за да предупреди, че ще закъснее, такъв човек мисли за най-лошото и не разбира защо другият го кара да страда толкова много, като не го информира. Гледайки човек, който се държи като жертва, често се питаме как успява да си навлече толкова много проблеми. Що се отнася до зависимия, той не преживява тези събития като трудности. Неговите проблеми му правят по-скоро подарък – получава внимание. Това му спестява чувството, че е изоставен. Да бъде изоставен, за него е по-трудно да го преживее, отколкото различните проблеми, които си навлича. Само друг зависим може наистина да го разбере. Колкото повече даден човек постъпва като жертва, толкова повече неговата травма от изоставяне става по-дълбока.Можах да установя също така, че жертвата много често обича да играе ролята на спасител. Например зависимият ще играе ролята на родител по отношение на своите братя и сестри или ще се мъчи да спаси някого, когото обича, от някаква трудност. Това са доста деликатни средства да получи внимание. Можах да установя също така, че жертвата много често обича да играе ролята на спасител. Например зависимият ще играе ролята на родител по отношение на своите братя и сестри или ще се мъчи да спаси някого, когото обича, от някаква трудност. Това са доста деликатни средства да получи внимание. Обаче когато зависимият прави много неща за някого другиго, той много обича да получава комплименти, да се чувства важен и значим. Това поведение обаче често води до много болки в гърба, защото той се товари с отговорности, които не са негови. Често е на приливи и отливи. За известно време е щастлив и всичко върви добре и изведнъж започва да се чувства нещастен и тъжен. И дори се пита защо, тъй като много често тази ситуация настъпва без видима причина. Ако потърси добре, той би могъл да открие страха си от самота. Формата на помощ, от която зависимият най-много се нуждае, е подкрепата на другите. Независимо дали изпитва трудност да взема сам решения, зависимият обикновено търси мнението и одобрението на другите, преди да реши. Той има нужда да се чувства подкрепян, поддържан в своите решения. Това е причината, поради която този вид индивид ще мине за човек, който трудно се решава, но всъщност той се решава или се съмнява относно решението си, само когато не се чувства опрян на някого другиго. Неговите очаквания спрямо другите са в зависимост от това, което те могат да направят, за да му помогнат. При това той не търси толкова физическа помощ, а по-скоро да се чувства подкрепян от някого в това, което прави или иска да направи. Когато е подкрепян, той се чувстван подпомаган и обичан. Макар че има нужда от подкрепа, интересно е да установим, че зависимият често използва израза: „Не понасям“. Това показва до каква степен много често ние причиняваме на другите, без да си даваме сметка, това, за което ги обвиняваме, или това, което се страхуваме те да не ни причинят. Зависимият може да бъде взет за мързелив, защото не обича да извършва дейности или физическа работа сам; нужно му е присъствието на някого другиго, за да го подкрепя. Когато прави нещо за някого, то е с очакване за емоционално връщане. Когато получи желаната обич, извършвайки някаква приятна дейност заедно с някого, той желае това да продължи. Когато всичко приключи, ще каже: „Колко жалко, че вече свърши!“ Краят на нещо приятно се преживява като изоставяне. Когато зависимият човек се намира в своята част на жертва, често е склонен, особено при жените, да има слаб детски гласец и да задава много въпроси. Това се вижда особено добре, когато иска помощ – много му е трудно да приеме отказ и е склонен да настоява. Колкото повече страда от отказа, толкова повече е готов да използва всякакви средства, за да получи онова, което желае, сиреч манипулация, цупене, шантаж и т.н. Следователно зависимият често иска съвети, тъй като не се смята способен сам да постигне нещо, но не слуша непременно получените предложения. В крайна сметка ще направи каквото си иска, тъй като това, което е търсел, не е било непременно помощ, а по-скоро подкрепа. Когато върви заедно с други хора, той ги оставя да минат пред него, защото предпочита другите да го водят. Смята, че ако се оправя много добре сам, никой няма да се занимава с него за в бъдеще, и изолирането, от което иска да се спаси на всяка цена, ще се случи. Действително, самотата е най-големият страх на зависимия. Той е убеден, че не може да се справи с нея. Ето защо се вкопчва в другите и прави всичко възможно, за да получи внимание. Готов е да прави какви ли не пируети, за да бъде обичан, за да не го изоставят. Способен е да направи трудните ситуации още по-трудни, преди да сложи край. Неговият страх е: „Какво ще правя сам, какво ще стане с мен? Какво ще ми се случи?“ Често е в конфликт със самия себе си, защото, от една страна, иска твърде много внимание, а, от друга, се страхува, че ако иска много, това може да свърши с обезпокояването на другия. Тогава другият може да го изостави. За зависимия мислят, че обича страданието, за да проявява търпимост към известни положения, макар че не го допуска. Да вземем за пример жена, която живее с алкохолик или която търпи мъжът й да я бие. Може би нейното страдание ще е по-голямо, ако го напусне, отколкото ако търпи още по-тежки положения. Всъщност нейното съществуване почива на надеждата, една емоционална надежда. Тя не може да допусне своята травма, защото ако го направи, би рискувала да преживее отново страданието, което тази травма представлява. Зависимият човек притежава най-голямата способност да не вижда проблема в своето семейство. Той предпочита да вярва, че всичко е много добре, защото се страхува да не бъде изоставен. Ако другият му съобщи, че иска да си тръгне, той страда изключително много, защото, тъй като не вижда проблемите, не е очаквал такова нещо. Ако това е твоят случай и виждаш как си се вкопчил, как правиш всякакви пируети, за да не бъдеш изоставен, трябва да потърсиш подкрепа. Най-наситената емоция, преживявана от зависимия, е тъгата. Той я чувства дълбоко в себе си, без да разбира, нито да може да обясни откъде идва. За да не я чувства, той търси присъствието на другите. Но може да отиде и в другата крайност, сиреч да се отдръпне, да изостави човека или положението, които му причиняват тази тъга или това чувство на самота. Той не разбира, че всеки път, когато остави някого или нещо, и той на свой ред изоставя. Зависимият се нуждае от вниманието и присъствието на другите, но дори не забелязва колко пъти той не прави за другите това, което иска те да правят за него. Той би искал, например, да седне сам и да си чете книга, но не би искал съпругът/съпругата му да го прави. Би искал да отиде сам някъде, когато това е неговият избор, но ще се почувства изоставен и пренебрегнат, ако съпругът/съпругата му постъпи по същия начин. Ще си каже: „Ето това е, не съм достатъчно важен, за да ме вземе тя със себе си“. Зависимият човек преживява трудно това да не бъде поканен на някакво събиране, когато логически той би трябвало да присъства. Той преживява силна тъга, чувство на изоставеност и усещане за липса на значимост. Зависимият има навика да се вкопчва физически в любимия човек. В детството си малкото момиченце се вкопчва в баща си, а малкото момченце – в майка си. В семейството зависимият се опира на другия или му държи ръката, или го докосва често. Когато стои прав, той търси да се опре на някоя стена, врата или друго нещо. Дори седнал, на него му е трудно да се държи изправен; опира ръката си на облегалката или потъва в стола си. Страховете на зависимия, които му пречат да общува пълноценно и да изразява исканията си, са следните: страх да не се разплаче и да го вземат за бебе, страх, че другият може да си тръгне, че другият може да не е съгласен и да пренебрегне това, което е било казано или поискано, страх да не му се каже „не“, да не му откажат нещо, да не бъде подкрепен, както той очаква, да не отговори на очакванията на другите. Ако се виждаш в тези страхове, ето един добър начин да откриеш, че не си такъв, какъвто си и че твоята травма от изоставяне е взела надмощие. Зависимият е човек, който лесно се слива с околните, което го кара да се чувства отговорен за нещастието и за щастието на другите, също както смята, че другите са отговорни за неговото щастие или за неговото нещастие. Сливащият се човек, наричан още физически човек, чувства емоциите на другите и лесно се оставя те да го погълнат. Това желание за сливане поражда множество страхове, които могат да доведат дори до агорафобия. Установих характера на зависим у по-голямата част на агорафобите, които съм срещала досега. Ако направиш справка в определението на агорафобията, ще видиш, че там се споменава страхът от смъртта и лудостта. Когато някой скъп човек за зависимия почине, той преживява чувство на изоставяне. За него става все по-трудно да преживява смъртта на когото и да било, защото всяка смърт пробужда неговата травма от изоставяне и води до повишаване на степента на агорафобията му. Можах да установя, че човек, у когото травмата от изоставяне преобладава, изпитва по-голям страх от смъртта, докато човек, чиято преобладаваща травма е предателството, изпитва по-голям страх от лудостта. Говоря за травмата от предателство в пета глава. Зависимата майка, поради това, че е сливаща се, зависи много от любовта на своето дете и прави всичко възможно то да чувства, че тя мисли много за него. Любовта на другите, особено на близките им, поддържа зависимите. Това им помага да се държат изправени. Често съм чувала зависими хора да ми казват: „Не мога да понеса ситуация, в която някой не ме обича; ще направя всичко възможно, за да оправя положението“. Когато зависим твърди: „Важно е да ми се обадиш, за да ми кажеш как си , всъщност иска да каже: „Когато ми се обаждаш, се чувствам значим“. Той се нуждае на всяка цена другите да го карат да се чувства значим и да му засвидетелстват уважение, защото той самият не успява да го стори. В сексуалния си живот зависимият има същото поведение. Той често използва секса, за да „закачи“ другия. Това се вижда особено добре при жената. Когато зависимият човек се чувства желан от другия, по този начин той се чувства по-значим. Сред петте типа, бих казала, че това е човекът, страхуващ се да не бъде изоставен, който най-много обича секса. Той често иска повече, отколкото партньорът му, и не е рядко да се забележи, че мъжете и жените, които се оплакват, че им липсва секс, са тези, които страдат от травмата на изоставянето и които носят маска на зависим. На равнището на храненето зависимият може да яде много, без да дебелее. Тъй като общото му вътрешно поведение е такова, че никога не му стига, това е и посланието, което тялото му получава, когато той се храни. Следователно тялото му реагира на това. Когато човек яде, макар и много малко, мислейки си, че яде много, тялото му получава това съобщение и реагира така, сякаш той е ял много. Така че този човек вижда как теглото му се повишава. В предишната глава казах, че бягащият е склонен към анорексия, но зависимият, от своя страна, е склонен към булимия. Моите наблюдения водят до заключението, че когато зависим мъж е булимик, то е, защото той се опитва да се храни от майка си – до такава степен тя му липсва. Когато булимията се прояви у зависима жена, на нея по-скоро й липсва нейният баща. Когато такива хора нямат заместител на липсващия родител, тогава се прехвърлят към храната. Впрочем, думата „ям“ присъства много често в техния език. Те например ще кажат: „Моето дете ми изяжда всичката енергия“ или „Моята работа ми изяжда цялото време“. На равнището на храненето зависимият може да яде много, без да дебелее. Тъй като общото му вътрешно поведение е такова, че никога не му стига, това е и посланието, което тялото му получава, когато той се храни. Следователно тялото му реагира на това. Когато човек яде, макар и много малко, мислейки си, че яде много, тялото му получава това съобщение и реагира така, сякаш той е ял много. Така че този човек вижда как теглото му се повишава. Зависимият предпочита меките храни пред твърдите. Най-общо казано, той обича много хляба, който е символ на земята хранилница. Той ще яде бавно, за да продължи удоволствието и вниманието, особено когато е в компанията на други хора. Впрочем, зависимите хора не обичат да ядат сами, особено когато са навън. Освен това, тъй като изпитват трудности с думата „оставям“, те не искат да оставят нищо в чинията си. Всичко това става несъзнателно. Характеристики на травмата от ИЗОСТАВЯНЕ Пробуждане на травмата: Между първата и третата година от живота с родителя от противоположния пол. Липса на емоционална храна или на желания вид храна. Маска: Зависим. Тяло: Издължено, слабо, липса на тонус, увисване, слаби крака, прегьрбване, ръце, които изглеждат прекалено дълги и висят отпуснати покрай тялото, части от тялото, които падат или са отпуснати. Очи: Големи, тъжни. Поглед, който привлича. Речник: „отсъстващ“, „сам“, „не понасям“, изяжда ме“, „не ме отпускат“. Характер: Жертва. Сливащ. Нужда от присъствие, внимание, подкрепа и най-вече от опора. Трудност да направи или да реши нещо сам. Иска съвети, но не ги следва непременно. Детски глас. Трудно приема „не“, трудно приема отказ. Тъга. Плаче лесно. Привлича състрадание. Един ден щастлив, един тъжен. Физически се вкопчва в другите. Психичен. Звезда. Търси независимост. Обича секса. Най-голям страх: самотата. Хранене: Добър апетит. Булимичен. Обича меките храни. Яде бавно. Възможни болести: Гръб, астма, бронхити, мигрени, хипогликемия, агорафобия, диабет, надбъбречни жлези, късогледство, истерия, депресия, редки болести, които привличат още по-голямо внимание, нелечими болести. http://pettetravmi.blogspot.com/2014/02/3.html – Източник Моля,ако ви е харесала и ви е била полезна информацията,споделете я с други хора !
0 Comments
Leave a Reply. |
Архив
May 2021
Категории
All
|