Какво означава да бъдеш жертва?
Жертва сте винаги, когато се окаже, че не контролирате живота си. Ключовата дума тук е КОНТРОЛ. Ако вие не дърпате конците, значи някой или нещо ви манипулира. Манипулацията може да има безброй различни форми. Жертви са преди всичко хората, които живеят според предписанията на другите. Те правят неща, които не им се иска да правят, или са манипулирани да извършват действия, свързани с ненужни лични жертви, които пораждат скритото им негодувание. Да ви поставят в положение на жертва в смисъла, в който използвам думата в тази книга, означава да ви ръководят и контролират външни сили, и макар те да са безспорно вездесъщи в нашата културна среда, РЯДКО Е ВЪЗМОЖНО ДА ВИ МАНИПУЛИРАТ, АКО САМИ НЕ ГО ПОЗВОЛИТЕ. Да, в делничния си живот хората сами превръщат себе си в жертви по много различни начини. Жертвите винаги действат от позицията на слабостта. Те се оставят да ги командват и да им нареждат, защото често им се струва, че не са достатъчно умни или достатъчно силни, за да поемат отговорността за живота си. Затова поверяват „конците" на някой „по-умен" и „по-силен", вместо да поемат рисковете на самоутвърждаването. Жертва сте, когато животът ви не работи за вас. Ако действате саморазрушително, ако се чувствате нещастни, без настроение, наскърбени, тревожни, ако се страхувате да бъдете себе си или сте в друго подобно състояние, което ви сковава, ако не действате за себеутвърждаването си, ако ви манипулират външни сили, значи сте жертва, а според мен, никога не си струва човек да защитава положението да бъде жертва на самия себе си. Ако сте съгласни с това, ще попитате: какво значи да се освободя от манипулирането? какво означава да съм свободен? Какво е свободата? Никой не получава свобода наготово. Трябва да я постигнете сами. Ако някой ви я поднесе на тепсия, това въобще не е свобода, а подаяние от благодетел, който неизбежно ще поиска да си платите. Свободата означава нищо да не ви пречи да ръководите живота си, както пожелаете. Всичко друго е форма на робство. Ако не можете да бъдете напълно свободни в избора си, ако не можете да живеете така, както вие искате, да правите каквото ви харесва с тялото си (при условие, че удоволствието ви не нарушава нечия чужда свобода), значи не притежавате властта, за която говоря, и по същество сте манипулирани. Да бъдете свободни не означава да отхвърляте отговорността си към скъпите ви хора и към ближния. всъщност, тук се включва и свободата да направите избора да поемете отговорност. Но никъде не е казано, че трябва да бъдете нещо, което другите искат да бъдете, ако желанията им са в противоречие с онова, което вие искате за себе си. Можете да бъдете отговорни и свободни едновременно. Повечето хора, които се опитват да ви убедят, че не можете, които ще нарекат стремежа ви към свободата „егоизъм", в действителност имат някаква власт над живота ви и се борят срещу заплахата да им отнемете тази власт, която сами сте им предоставили. Ако ви накарат да се чувствате егоисти, значи са ви накарали да се чувствате виновни и пак са ви подчинили. Древният философ Епиктет пише в своите „Размисли": „Не е свободен човекът, който не е господар на себе си". Прочетете внимателно цитата. Според това определение, ако не сте господари на себе си, значи не сте свободни. За да бъдете свободни не е необходимо да притежавате свръхголямо могъщество и да пречите на другите да бъдат свободни, нито да ги плашите, нито да ги принуждавате да ви се подчиняват, за да докажете върховенството си. Най-свободните хора на света са онези, които имат чувство за вътрешен мир. Те просто отказват да се подчиняват на чуждите капризи и ръководят живота си с мълчалива ефективност. Те не робуват на дефинирани роли, в които трябва да се държат по определен начин, защото са родители, служители, данъкоплатци, граждани или просто възрастни, радват се на свободата да дишат какъвто въздух поискат, където си поискат, без да се тревожат какво мислят другите за избора им. Те са хора с чувство за отговорност, но не са роби на егоистичните разбирания на другите за това какво е отговорност. Може би най-добрият начин да постигнете свобода в живота си е като не забравяте следното правило: Никога не разчитайте ИЗЦЯЛО на друг човек, освен на себе си, когато става въпрос за собствения ви живот. Или, както се изразява Емерсън в „Самоувереността": „Никой освен вас не може да ви осигури душевен мир." Много години съм работил с клиенти и често съм чувал оплаквания: „Но тя ми обеща, че ще го направи, а ме подведе." „Знам, че не трябваше да разчитам той да свърши това, особено след като за него то не значи нищо, а за мен - всичко." „Пак ме разочароваха. Ще си взема ли някога поука?" Така горчиво се оплакват хората, които са позволили на други да ги манипулират по един или друг начин и, следователно, да злоупотребят със свободата им. Всичко казано за свободата не означава, че трябва по какъвто и да е начин да се изолирате от другите. Напротив, най-често хората, които не се поддават на манипулации, обичат компанията и забавленията. Те са ведри и общителни и на тях може най-много да се разчита именно защото не позволяват манипулатори да командват живота им. Не изпитват нужда да бъдат груби и свадливи, защото са се научили да се чувстват естествено точно така: „Това е моят живот. Изживявам го аз самият, а времето ми на тази земя е твърде ограничено. Не мога да бъда ничия собственост. Трябва да съм винаги нащрек някой да не ми отнеме правото да бъда себе си. Ако ме обичаш, обичай ме заради това, което съм, не за това, което ти искаш да бъда." Но как можете да извлечете такава „здравословна свобода" от едно минало, подплатено с навика да бъдете манипулирани, изграден от манипулаторските тенденции на обществото и традициите ни? Как да се освободите от навиците на жертва В детството си често сте били манипулирани просто поради положението на децата в семейството. Постоянно са ви дърпали конците и вие сте недоволствали тихичко, но същевременно сте били наясно, че нищо не можете да направите, за да придобиете власт над живота си. Знаели сте, че не можете да се издържате сами и че ако не действате според плановете на възрастните за живота ви, остават ви малко приемливи алтернативи. Достатъчно е било да избягате от къщи за двадесет минути, за да видите колко сте безпомощни сами. Затова сте се подчинявали и сте се учили да приемате действителността такава, каквато е. Всъщност, да оставите другите да ви казват какво да правите е било разумно решение, защото не сте били в състояние да осъществите „фантазиите" си. И макар че сте се борили за известна независимост, често сте били доволни, че другите мислят вместо вас и направляват живота ви. В зряла възраст може би все още носите в себе си остатъчни навици от детството, които някога наистина са били разумни, но сега ви превръщат в лесна жертва. Може би ви тероризира някой „голям човек", а вие така сте свикнали да премълчавате, че все още допускате това, просто по навик. Да се измъкнете от капана на манипулациите означава преди всичко да си изработите нови навици. Здравословните навици се усвояват по същия начин като и нездравословните - чрез практическото им използване, след като вече сте наясно какво ще практикувате. Макар че не е нужно задължително във всичко, което правите, винаги да става както вие искате, можете поне да се стремите да не се разстройвате, сковавате и отдавате на тревоги за всичко, което се случва в живота ви. Ако решите да прогоните вътрешните си притеснения, вие премахвате един от основните навици на жертва, който човек винаги сам си налага. Премахването на капаните, които ви поставят в ролята на жертва, където ви държат уловени и ви контролират, или където сте недоволни от резултатите от решенията си, става с помощта на програма от четири стъпки: 1. Научете се да преценявате жизнените ситуации. 2. Не очаквайте да бъдете поставени в ролята на жертва и си създайте нагласа да не допускате това. 3. Осъзнайте основните форми на манипулиране, на които сте подложени в живота си и в своята среда. 4. Съставете си набор от принципи, с чиято помощ ще си изградите житейска философия, основана на непоклатимото убеждение, че няма да се оставите да бъдете жертва. автор: Уейн Дайър /Бъди господар на живота си/
0 Comments
Какво представлява убежеднието ? – То е вътрешна нагласа, когато човек приема нещо за вярно и истинно, не се съмнява в неговата достоверност и е готов да го защитава и аргументира.
Както обясних тук ние имаме убеждения на четири нива и за да се променим, трябва да работим с тях. Те са съпроводени с чувства, и когато мислите и чувствата са в синхрон, съгласно Закона за привличането, сбъдва се наше желание или привличаме определена ситуация, която ни кара да се почустваме, по начина по който сме си поръчали. Колко пъти ви се е случвало още от сутринта нещо да ви е ядосало и после целият ден,да е бил ужасен или обратното. Това е и причината,поради, която колкото и да мислим,че искаме и имаме дадено нещо в живота ни, то така и да не идва, защото има разминаване между мисли и чувства. Напр.: Искам нова кола и си мисля, визуализирам, правя всякакви практики и какво ли не, за да я привлека в живота си, но тя не идва и се чудя, къде бъркам или че Закона за привличане не работи. Но се оказва,че истината е друга, аз правя всичко това, но в същото време си мисля „Как ще дойде тази кола“, „От къде ще взема пари за нея“ и др., вътрешно се чувствам, че по някакъв начин не заслужавам, че точно на мен ли ще се случи.И в такъв случай, колкото да си повтарям, че заслужавам и да търся начини да се убедя, ако не променя начина по който се чувствам и не разбера, какви убеждения имам, за да не допускам нова кола в живота си, колата ще си стои на ниво Искам само. Това важи за всяка област от живота-за работа, за любовта, за всичко,което искаме да привлечем, дори и при взаимоотношенията ни с хората около нас. При взаимоотношенията се отразява по този начин. Примера е от сесия : Темата е Взаимоотношения с мъжа и по точно, за това, че мъжът не поема никаква инициатива в къщи, когато жена му го кара да свърши някаква работа. Започваме сесията, тя разбира, че в тази ситуация се чувства разочарована от него и достигаме до убеждението, че „Като разчитам на хората, ме разочароват“, в такъв случай Вселената ще ни изпраща ситуации, в които хората ще ни карат да се чувстваме по този начин. Ето как нашите убеждения и чувства ни вкарват в един порочен кръг, в който започваме да се въртим. И макар да попадаме в различни ситуации, накрая се чувстваме по един и същ начин. Д-р Джо Диспенза дава прекрасно обяснение как мислите, чувствата и ситуациите, създават невронни връзки и как тези връзки, формират живота ни. Невронните мрежи Теорията на д-р Диспенза твърди, че всеки път, преживявайки някакъв опит, ние „активираме“ огромно количество неврони в мозъка си, които на свой ред влияят на нашето физическо състояние. Именно феноменалната сила на съзнанието, благодарение на способността към концентрация, създава така наречените синаптични връзки – връзките между невроните. Повтарящите се преживявания (ситуации, мисли, чувства) създават устойчиви невронни връзки, наричани невронни мрежи. Всяка мрежа се явява определен спомен, въз основа на който нашето тяло в бъдеще реагира на подобни обекти и ситуации. Според Диспенза цялото наше минало е „записано“ в невроните мрежи на мозъка, които формират начина, по който възприемаме и усещаме света като цяло и негови конкретни обекти в частност. По такъв начин само ни се струва, че нашите реакции са спонтанни. Всъщност повечето то тях са програмирани от устойчиви невронни връзки. Всеки обект (стимул) активира една или друга невронна мрежа, която на свой ред предизвиква определени химични реакции в организма. Тези химични реакции ни карат да действаме или да се чувстваме по определен начин – да бягаме или да останем на място, да се радваме или да се натъжим, да преживеем еуфория или да изпаднем в апатия и така нататък. Всичките ни емоционални реакции не са повече от резултат на химични процеси, които се дължат на създадените невронни мрежи и се основават на миналия ни опит. С други думи, в 99% от случаите ние възприемаме реалността не такава, каквато тя се явява, а я интерпретираме въз основа на готови образи от миналото. Основното правило на неврофизиологията звучи така: нервите, които се използват заедно, се съединяват. Това означава, че невронните мрежи се образуват в резултат на повтаряне и укрепване на опита. Ако опитът дълго време не се възпроизвежда, то невронните мрежи се разпадат. По такъв начин навикът се образува в резултат на периодично „натискане“ на копчето на една и съща невронна мрежа. Така се формират автоматичните реакции и условните рефлекси – все още не сте успели да помислите и осъзнаете какво се случва, а вашето тяло вече реагира по определен начин. Ние сме свързани с всичко в квантовото поле. Айнщайн доказва, че енергията и материята са толкова свързани, че всъщност са едно и също.Атомите представляват предимно празно пространство : те са енергия. Всичко физическо в живота ни не е твърда материя, а поле от енергия. Физическото тяло представлява организирани модели от енергия и информация, обединени с всичко останало в квантовото поле. Мислите + чувствата произвеждат измерими резултати Ние общуваме с квантовото поле най-вече чрез мислите и чувствата. Клетъчният биолог д-р Глен Рейн провежда много интересен експеримент, в който разделя участниците на 3 групи,които в продължение на две минути трябва да държат епруветки с ДНК проби. Първата група докато държала пробата, произвеждали силни, възвишени чувства като любов и признателност. Втората група, прави същото, но вместо да създава положителни емоции /чувства/ на любов и признателност, те едновременно насочват и намерение/мисъл/ за навиване или развиване на спиралите на ДНК. А третата трябвало само да насочва ясно намерение, без да влизат в емоционално състояние, за да повлияят на материята. Какви мислите били резултатите? В първата група,положителното емоционално състояние, не предизвикало никакъв ефект върху ДНК, Ясното намерение във третата група също нямало ефект. Втората група постигнала значителна промяна във формата на ДНК пробите. В някои случаи тя била навита или развита с цели 25%. Този експеримент показва, че квантовото поле или Закона за привличане, не реагира просто на желанията ни-нашите емоционални молби. То не реагира и на целите ни-нашите мисли. Реагира само тогава, когато двете са съгласувани и хармонизирани, т.е. когато излъчват един и същ сигнал Получаваме това, което изпращаме Ето как си дирижират събитията в нашия живот. Ако сме преживели страдание, което пазим в ума и тялото си и го измерваме чрез мислите и чувствата си, ние излъчваме този енергиен подпис в полето. Универсалният разум откликва като изпраща в живота ни друго събитие, което възпроизвежда същия интелектуален и емоционален отговор. Мислите ни изпращат сигнала навън (“Аз страдам“), а емоциите ни („Аз страдам“) привличат в живота ни събитие, което съответства на тази емоционална честота – тоест добра причина да страдаме. Ние съвсем реално постоянно молим за доказателство за съществуването на универсален разум и той постоянно ни изпраща обратна връзка във външната среда. Ето колко сме силни. А можем ли да изпращаме сигнал, който ще произведе положителен резултат за нас? Можем, но трябва да приемем, че първо трябва да променим ума си, мислите, чувства си, чрез тях да достигнем до нови преживявания. Трябва просто да се откажем от навика да бъдем себе си. Използвани материали : „Разчупете навика да бъдете себе си“ – Джо Диспенза http://mediaplus.bg/doctor-djo-dispenza-kak-mislite-promeniat-tialoto-ni/ Моля, ако ви е харесала и ви е била полезна информацията, споделете я с други хора ! – Как да разреша проблемите, които имам със здравето си? Хроничните заболявания, на които съм жертва, са толкова много, че биха стигнали за цели три живота. Защо всичките те са ме сполетели точно сега в този живот?
– Най-напред нека да се разберем за следното: ти ги обичаш. Обичаш повечето от тях. Използваш ги възхитително добре, за да се само съжаляваш и да получаваш внимание. Рядко се случва да не ги обичаш и то само защото болестите са стигнали прекалено далеч. По-далеч, отколкото си мислил, че могат някога да стигнат, когато си ги сътворил. Сега нека да проумеем нещо, което сигурно вече знаеш: ти сам си създаваш всички болести. Даже конвенционалните лекари вече виждат как хората разболяват сами себе си. Повечето хора го правят съвсем несъзнателно. (Те дори не знаят какво правят.) Така че, когато се разболеят, не знаят какво ги е ударило. Струва им се като че ли нещо ги е сполетяло, а не, че те сами са си го причинили. Така става, защото повечето хора прекарват живота си (а не само здравните си проблеми) несъзнателно. Хората пушат и после се чудят защо имат рак. Хората се хранят с животни и мазнина и после се чудят защо артериите им се запушват Хората се ядосват цял живот и после се чудят защо получават инфаркти. Хората се състезават помежду си безмилостно, подлагайки се на невероятни стресови ситуации, и после се чудят защо получават инсулти. Не толкова очевидна е истината, че повечето хора тревожат сами себе си до смърт. Тревогата е почти най-лошата умствена дейност, която съществува – наред с омразата, която е дълбоко себе-разрушителна. Да се тревожиш е безмислено. Прахосване на умствена енергия е. Тревогата освен това създава вредни за тялото биохимични реакции, предизвикващи всякакви болести – от лошо храносмилане до сърдечни проблеми и инфаркт. Здравето се възстановява почти веднага, щом тревогата изчезне. Тревогата е дейност на ум, които не разбира връзката си с Мен. Омразата е най-разрушителното състояние на ума. Тя трови тялото и последиците й са практически необратими. Страхът е противоположност на всичко, което ти си, и затова се явява противник на умственото ти и физическо здраве. Страхът е тревога в по-едър мащаб. Тревогата, омразата и страхът заедно с издънките си – безпокойство, горчивина, нетърпеливост, скъперничество, нелюбезност, мнителност и придирчивост – всички те нападат тялото на клетъчно равнище. Невъзможно е да имаш здраво тяло при такива условия. По подобен начин (въпреки че е в по-малка степен) суетата, угаждането и лакомията също водят до физически заболявания или липса на добро състояние. Всички болести са създадени най-напред в съзнанието. – Как е възможно? Тогава какво става в случаите, когато се заразиш от друг? Настинка, та даже и СПИН? – В живота ти не се случва нищо – нищо, което най-напред да не е било мисъл. Мислите са като магнити – привличат към теб последици. Мисълта не винаги е така очевидна, както примерно „Ще се заразя с ужасна болест“. Мисълта може да бъде (и обикновено е) далеч по-неуловима: „Нищо не струвам – няма за какво да продължавам да живея“, „Животът ми е пълен хаос“, „Такъв съм несретник“, „Бог ще ме накаже“, „Уморен и съсипан съм от този живот“. Мислите са неуловима и в същото време изключително силна форма на енергия. Думите са по-забележими, с по-голяма плътност. От трите най-голяма плътност притежават действията. Действията са енергия в тежка физическа форма, в тежко движение. Когато мислиш, казваш и изявяваш отрицателна идея, каквато е „Голям съм несретник“, ти задвижваш огромно количество творческа енергия. Нищо чудно тогава, че лягаш болен от настинка. Това ще е най-малкото. Щом веднъж резултатите от отрицателното мислене са приели материална форма, много трудно можеш да върнеш нещата назад. Не е невъзможно, но е много трудно. Необходима е изключителна вяра. Иска се необикновено доверие в положителните сили на Вселената (независимо дали ще ги наречеш Бог, Богиня, Първична сила, Първопричина, Създател или каквото и да било друго). Лечителите имат точно такава вяра. Тя е вяра, която се прелива в Абсолютно Знание и Увереност. Те знаят, че ти по природа си създаден да бъдеш цялостен, завършен и идеален сега, в този момент. Това знание също е мисъл – много могъща мисъл. Тя има силата да премести планини, да не говорим за молекулите на тялото ти. Ето защо лечителите могат да лекуват, често дори от разстояние. Мисълта не познава разстояния. Мисълта обикаля света и прекосява Вселената по-бързо, отколкото ще промълвиш и дума. „Само изречи словото и рабът мой ще бъде излекуван.“ Така и стана на часа, даже преди изречението му да беше завършено. Такава беше вярата на центуриона. А всички вие имате масово „умствена проказа“. Умът ви е прояден от отрицателни мисли. Някои от тях идват до вас с тласък от другите. Много от тях сами си ги измисляте (измайсторявате си ги), а после ги таите и подхранвате с часове, дни, седмици, месеци … даже години. … и се чудите защо се разболявате. Може да „решиш някои от здравните си проблеми“, както обичаш да ги наричаш, като решиш проблемите в мисленето си. Да, можеш да излекуваш някои от болестите, които вече имаш (които сам си си подарил), както и да предотвратиш развитието на нови. И можеш да сториш всичко това, променяйки мисленето си. И също, колкото и земно да звучи, идвайки от устата на Бог: За Бога, погрижи се по-добре за себе си! Грижата, която полагаш за тялото си, не струва; почти не му обръщаш внимание, докато не усетиш, че нещо не е наред. Ти на практика не правиш нищо да го поддържаш превантивно в добро състояние. Грижиш се по-добре за колата си, отколкото за тялото си и това далеч не е единственото. Не само че не се предпазваш от рухване чрез редовни прегледи, ежегодни изследвания и спазване на предписаното лечение, а се отнасяш зле с тялото си и в интервалите между тези прегледи, без изобщо да те е грижа! Защо въобще отиваш на лекар, получаваш помощ и след това не използваш предписаното лекарство? Можеш ли да Ми отговориш защо? Не спортуваш активно, без движение тялото ти се отпуска и даже още по-лошо – отслабва от неупотреба. Не го храниш здравословно и така го изтощаваш още повече. След това го пълниш с токсини, отрови и всякакви абсурдни субстанции, които минават за храна. И то продължава да работи за теб и да ти служи – такъв невероятен двигател! След всичките тези яростни атаки все още продължава да действа смело с всички сили. Ужасно е. Условията, при които Очакваш тялото ти да оцелее, са ужасни. И ти правиш малко или нищо по въпроса. Ще прочетеш тези редове, ще поклатиш глава със съжалително съгласие и веднага ще продължиш да третираш тялото си по-същия начин, по който си го третирал досега. И знаеш ли защо? – Страхувам се да попитам. – Защото нямаш воля да живееш. – Това звучи като сурово обвинение. – Нямах намерение да прозвучи сурово, нито като обвинение. „Сурово“ е относително понятие – оценка, която поставяш на думите. „Обвинение“ предполага „вина“, а „вина“ предполага извършването на нещо нередно. В случая обаче нищо нередно не е сторено и следователно няма как да има вина и обвинение. Аз чисто и просто изрекох истината. Както всяко изричане на истината, едно от характерните му качества е да те събуди. Някои хора не обичат да ги будят. Всъщност повечето хора не обичат. Повечето предпочитат да си стоят в дрямка. Светът е в състоянието, в което е, защото е пълен със сомнамбули. А относно изказването ми, какво в него ти изглежда невярно? Ти нямаш воля да живееш. Или поне не си имал досега. Ако ми кажеш, че внезапно си се променил, Аз ще преоценя предвижданията си за това, какво ще направиш. Признавам, че предсказанието ми се основава на случилото се досега. … То беше предназначено и да те събуди. Понякога, когато някой е заспал твърде дълбоко, се налага малко да го пораздрусаш. Забелязал съм, че в миналото си имал малко воля за живот. Ти можеш сега да го отречеш, но в случая действията ти говорят по-ясно от думите. Ако някога в живота си запалил цигара (и още повече, ако си пушил кутия на ден през последните 20 години), значи, че имаш малка воля за живот. Хич не те е грижа какво причиняваш на тялото си. – Но аз спрях да пуша преди повече от 10 години! – Да, спря само след 20-годишно изтощително физическо изтезание. И ако някога си поемал алкохол в тялото си, значи също, че имаш много малко воля за живот. – Аз пия съвсем умерено. – Тялото не е създадено да приема алкохол. Алкохолът уврежда разума. – Че и Христос е пиел алкохол! Отишъл е на сватбата и е превърнал водата във вино! – А кой е казал, че Христос е идеален? – О, за Бога! – Кажи, да не би вече да се дразниш от Мен? – Е, би било прекалено да се дразня от Бога. Би било малко нагло, нали? Мисля обаче, че отидохме твърде далеч. Баща ми ме е учил „всичко да бъде умерено“. Животът бе замислен да бъде живян по съвсем различен начин. И тялото ти беше създадено да издържи значително по-дълго. – Така ли? -Да. – Колко по-дълго? – Безкрайно по-дълго. – Какво значи това? – Значи, сине Мой, че тялото ти е направено да издържи завинаги. – Завинаги? – Да. Прочети го добре: завинаги! – Искаш да кажеш, че ние никога не сме били – че не сме – създадени, за да умрем? – Вие по принцип никога не умирате. Животът е вечен. Вие сте безсмъртни. Вие по принцип никога не умирате. Само променяте формата си. Даже и това не е трябвало да правите. Вие сте решили да го правите, а не Аз. Аз ви създадох тела, които могат да издържат вечно. Действително ли мислиш, че най-доброто, на което Бог е способен, че най-доброто, което Аз мога да създам, е тяло, което издържа 60, 70, евентуално 80 години преди да започне да се разпада? Така ли си представяш предела на Моите възможности? – Никога не съм мислил да кажа точно това … – Построил съм великолепното ви тяло така, че да издържи вечно! Тези от вас, които се появиха най-рано, наистина живееха в тела без болка и страх от това, което сега наричате смърт. В религиозната си митология вие символизирате клетъчната си памет за тези първоначални човешки същества, наричайки ги Адам и Ева. Те, разбира се, бяха много повече от две. Както вече многократно обясних, в началото идеята беше вашите чудесни души да имат възможността да познаят Себе Си чрез изживяване в света на относителното, осъществено във физическото тяло. Това стана чрез забавяне на неизмеримата скорост на всички вибрации (мисловни форми), за да се създаде материя – включително материята, която вие наричате физическо тяло. Животът еволюира чрез поредица от стъпки в продължение на няколко мига, които вие сега наричате милиарди години. И в този свят миг вие се появихте от океана на живота и стъпихте на тази Земя в сегашната си форма. – Тогава поддръжниците на теорията за еволюцията са прави! – Намирам за забавно (т. е. източник на постоянно забавление) това, че вие хората имате такава нужда да разделяте всичко на правилно и погрешно. Никога и през ум не ви минава, че сами сте си измислили тези етикети, за да ви помогнат да определяте нещата и Себе Си. Никога и през ум не ви минава (освен на най-прозорливите сред вас), че нещо може да бъде едновременно и правилно, и погрешно; че единствено в относителния свят нещата са само от единия или другия вид. В света на абсолютното, в света, в който и има, и няма време, всички неща са всичко. Там няма мъжко и женско, няма преди и сега, няма бързо и бавно, тук и там, горе и долу, ляво и дясно, няма правилно и погрешно. Космонавтите и астронавтите ви имат представа за това. Отначало им изглежда, че са изстреляни нагоре в космоса, а като стигнат там, виждат Земята над себе си. Или може би не е така. Може би я виждат под себе си! Но тогава къде е слънцето? Горе? Долу? Не! Там вляво. И така изведнъж излиза, че нещо не е нито горе, нито долу, а е отстрани … т.е. всички определения за това изчезват. Така е в Моя свят – нашия свят – в нашия реален свят. Всички определения изчезват и става трудно даже да се говори за него в някакви дефинирани рамки. Религията е вашият опит да говорите за неописуемото. Не е свършила кой знае колко свястна работа. Не, синко, поддръжниците на теорията за еволюцията не са прави. Аз сътворих всичко това – всичкото – в миг, в един свят миг – точно както твърдят поддръжниците на идеята за сътворението. И … всичко се появи в процеса на еволюция, отнемащ милиарди и милиарди от онова, което наричате години – точно както твърдят поддръжниците на теорията за еволюцията. И двете страни са „прави“. Както откриха космонавтите – всичко зависи от гледната точка. Източник : Нийл Доналд Уолш „Разговори с Бога“ |
Архив
May 2021
Категории
All
|